Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Това се понрави много на Винсънт, който вдигна ръце, сякаш тя току-що бе отбелязала гол.
След вечеря двамата с Франи отидоха в дневната, за да допият виното си, а децата разчистиха масата и започнаха да мият чиниите — това бе относително нов етап от кампанията на Харди за качествено подобряване на живота у дома. Франи седна на дивана, подвила единия си крак под себе си, а Харди се настани на фотьойла с вдигнати върху кушетката крака. Без да обсъждат забележките на децата, те се върнаха на темата за венчавката на Фрийман.
— Мислиш ли, че той е добре? — попита Франи. — Имам предвид физически.
— Дейвид ли? Здрав е като бик. Защо?
— Просто ми се струва твърде неочаквано. Чудя се дали не са му казали, че скоро ще умре. И дали не иска всичко, което притежава, да остане собственост на Джина.
— Би могъл просто да го спомене в завещанието си. Мисля, че се обичат, колкото и странно да изглежда — каза Харди с усмивка.
— Защо казваш това?
Харди сръбна от виното и понижи глас.
— Ами, Бек донякъде беше права. Дейвид не е Брад Пит все пак. Дори не е и Уолъс Шон.
— И какво значение има това?
— Никакво, зная. Трябва да сме над тези измишльотини. Но все пак…
Франи го изгледа назидателно като учителка.
— А ние се чудим защо Бек се интересува толкова от външния си вид!
— Надявам се, че ще си избере нещо далеч по-добро от Дейвид — ухили се Харди.
— И аз. За твое сведение обаче, аз самата бих предпочела Дейвид пред, да речем, Джон Холидей.
— Много благородно от твоя страна, но мисля, че си малцинство.
— За щастие не ми се налага да избирам — каза Франи, — вече си имам напълно приемлив съпруг.
— Напълно приемлив значи! А говорят, че с годините страстта отшумява. — Харди допи виното си и се вгледа в чашата, сякаш се чудеше къде се е дянало съдържанието й. — Но ти току-що ми напомни… — каза той и се надигна.
— Какво?
— Толкова бях погълнат от тези показания. Исках да се свържа с Джон и да проверя как е положението. Това, за което стана дума в петък.
— Още неприятности ли има?
— Може би не. Иначе щях да разбера. Аз…
Телефонът иззвъня. Някой веднага вдигна слушалката от кухнята. Харди се обърна към Франи и направи кисела физиономия.
— Ако е Дарън, не ни мърда един час.
Но дъщеря му извика:
— Татко, за теб е!
Мат Крийд провери входната врата, после освети с фенера обширното фоайе на туристическата агенция „Лакшъри Бокс“. Всичко бе наред и това никак не бе чудно. Намираше се в най-изисканата част на района си, съвсем близо до площад „Юниън“. Общината бе подела кампания да се прогонят скитниците от местата, които често се посещаваха от туристи, въпреки това обаче основните проблеми в северната част на Трийсет и втори участък все още бяха свързани именно с бездомниците или с психично болните.
За разлика от повечето си колеги, Крийд не се опитваше да прогони тези нещастници от района си. Не им позволяваше да спят, да спират количките си, да уринират или да удовлетворяват други свои лични нужди в близост до входовете или на други места в охраняваните от патрулите сгради. Иначе ги оставяше на мира.
Вече бе много късно, оставаше му още час дежурство. Той зави надясно към „Стоктън“ и едва направил десетина крачки, внезапно забеляза някакво нехарактерно движение, сянка в началото на отсрещната тясна пресечка. Крийд познаваше мястото добре. Тъй като уличката свършваше точно до мястото за разтоварване на стока зад сградата, която се намираше една пресечка по-надолу, тя бе по-скоро платно за превозни средства, отколкото истинска улица. Това място бе любимо нощно свърталище за бездомниците от района, защото бе на завет от острия вятър, а и наблизо имаше кофа за боклук, в която околните ресторанти обикновено изхвърляха недоядената от клиентите храна. Обикновено Крийд минаваше точно покрай него в края на обиколката си.
Някаква бутилка полетя ниско до платното и право към него, удари се в бордюра и се разби точно пред краката му. Той застина. Преди никога не би постъпил така, но може би заради уплахата от нощта на убийството, сега той измъкна пистолета си и пресече улицата. Когато стигна началото на уличката, Крийд все още чуваше звука от бягащи стъпки. Той се спря и се прислони до съседната сграда, за да си поеме дъх. След случилото се в магазина на Силвърман, той реши да остане на пост и да повика подкрепление. Рой Панос със сигурност беше някъде в района и щеше да дойде при него за не повече от десет минути.