Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Балтазар [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балтазар [bg]

Электронная книга - «Балтазар [bg]». Краткое содержание книги:

„Александрийски квартет“ „Една от литературните сензации на XX век. Предизвикателен, емоционален и поетичен шедьовър!“ „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират персонажите на четирите романа… „Балтазар“ Сред този полувъображаем (и все пак напълно истински) град, който започва и свършва със съдбата на няколко души, сред този лабиринт на изтерзани сърца Балтазар е разумът. Той е лекарят мистик, философът, мислителят, който търси сърцевината на истината.     Всички живеем с избрани измислици… Всичко, казано за някой, е вярно… Всичко е вярно за всеки… Само актът на физическата любов ни разкрива истината един за друг. Животът се свежда до направения избор. Вечната резервираност на ума и вечните възможности за избор. Истината не е това, което се говори в пълно съзнание. Тя винаги е онова, което се е изплъзнало от езика или ръката — неволно допусната грешка, която издава премълчаното. „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 100
Перейти на страницу:

— Стига! — извикаха хората, възмутени от непочтителното отношение към един свят човек, ала Магзуб се обърна към тях с треперещи грабливи пръсти и им налетя с вика:

— Кой извика „стига“, кой извика „стига“?

И ето, притихнал под заплахите на този кошмарен мистик, старият шейх се изправи на крака, за да изпълни един самотен обреден танц, при който от време на време подвикваше пискливо като птичка: „Аллах! Аллах!“ и в същото време с олюляване се носеше сред натръшканите тела, докато най-накрая взе да се дави на пресекулки като агонизиращо животно.

— Престани! — провикна се множеството. — Престани, Магзуб!

Тогава хипнотизаторът раздвижи ръце пред очите му и го изхвърли от ринга, като в същото време сипеше върху му най-ужасни проклятия.

Старецът залитна и се изправи. Бе дошъл на себе си, но изглежда, малко си спомняше от изживяното. Наруз се приближи до него, докато той си наместваше чалмата и изтупваше праха от дрехата си. Поздрави го и го попита дали знае името на Магзуб, ала старият шейх не го знаеше.

— Но той е много добър човек, свят човек — отвърна. — Навремето е живял години наред в пустинята. — И с ведро изражение на лицето се отдалечи, потъна в нощта, а Наруз се върна при камъка си, за да продължи да размишлява върху красотата на всичко заобикалящо го и да чака сгоден момент, когато ще може да се добере до Магзуб, чиито животински писъци още отекваха в тъмнината и пронизваха глухия тътен откъм панаира и монотонното провлачено припяване на отците откъм едно светилище наблизо. Още не беше решил как най-добре да се справи с това странно изчадие на мрака. Съзерцаваше разиграващия се пред очите му спектакъл и трескаво мислеше.

Беше станало доста късно, когато Магзуб приключи своето изпълнение и освободи клетата менажерия, която се търкаляше в краката му, изрита всички и взе да пляска с ръце на хората да се разотиват, сякаш бяха пилци. Остана така известно време, като продължаваше да попържа след тях, после се обърна рязко и тръгна между надгробните камъни. „Трябва да внимавам — каза си Наруз, който възнамеряваше да използва сила срещу него, — да не се навирам в очите му.“ Разполагаше само с един малък кинжал, на който сега разхлаби ножницата. Тръгна подире му бавно и целенасочено.

Магзуб също не бързаше. Вървеше приведен, сякаш под бремето на безбройните си занимания, които със сигурност не бяха по силите на един простосмъртен. Продължаваше да пъшка и стене, а в един миг дори падна на колене и известно време пълзя по земята, като нещо мънкаше под носа си. Наруз го наблюдаваше, килнал глава на една страна като изчакващо дивеча ловджийско куче. Така заедно заобиколиха нащърбената периферия, в границите на която празнуващите още се веселяха, следвайки дрезгавия сумрак на горещата нощ, докато най-сетне Магзуб стигна до един дълъг и порутен кирпичен дувар, който навремето отделяше градини и къщи, които сега бяха напълно запуснати и занемарени. Шумът откъм панаира стигаше до ушите им приглушен, ала някакъв парен локомотив пуфтеше съвсем наблизо. Вече се намираха в полуостров от мрак, не можеха да преценяват разстоянията дори приблизително, бяха като скитници в незнайна пустиня. Но въпреки това Магзуб изправи гръб, ускори крачка и се запромъква пъргаво като лисица към леговището си. Най-сетне влезе в обширен пуст двор през една дупка в оградата. Наруз се уплаши, че може да го изгуби сред порутените отломъци от къщи и съборените от вятъра надгробни камъни. Изскочи зад един ъгъл и се изпречи на пътя му — силуетът му бе набъбнал от мрака и сега се извисяваше в небето като потрепващ мираж.

— О, Магзуб — прошепна Наруз, — хвала на Бога.

И изведнъж страхът му отстъпи, както отстъпваше винаги когато му предстоеше да извърши насилие, и стори място на екзалтирания дивак. Пристъпи напред и влезе в орбитата на светия старец, разхлаби ножницата на кинжала си и почти го извади.

Фанатикът направи крачка назад, после още две; най-ненадейно обаче и двамата попаднаха в лъч светлина, който се процеждаше в непрогледния мрак от улична лампа в далечината. Светликът като че оживи застиналите им лица и всеки видя само главата на другия — като сияещ медальон. Наруз различи смътно вдигнатите ръце насреща — от страх или може би от нерешителност, подобно на гмуркач, поставени върху прогнила, отдавна забита там греда, за да не хлътне стената на обора в меката почва. Магзуб се обърна встрани, слепи длани, сигурно в молитва, и тогава с едно точно и сръчно движение Наруз извърши едновременно две действия. С дясната си ръка заби кинжала в дървената греда, като закова към нея дългите ръкави на власеницата на Магзуб, а с лявата сграбчи брадата на мъжа, както човек хваща кобра над качулката й, за да не го ухапе. Най-накрая инстинктивно тикна лицето си в неговото, широко разтегна разцепената си уста и изсъска като змия (според преданията на Изтока уродството дарява магически способности) — сякаш противна мръснишка целувка, после прошепна:

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)