Балтазар [bg]

Цялото това оживление навред — танцуващите мечки и акробатите, гълтачите на огън, които вирваха уста към небето и изпускаха пламъци от по два метра; танцьорите, накичени с шарени дрипи и пъстри шапки; всъщност всичко, което би радвало окото на странника, радваше и неговото, само защото му бе до болка познато — до такава степен свързано с живота му, че се бе превърнало в част от него. Подобно на малчугана, който някога е бил, той и сега ходеше важно-важно сред грейналите светлини, спираше тук-там и се зазяпваше с усмихнати очи в някоя добре позната панаирна гледка. Фокусник, облечен в костюм от сърма, изваждаше от ръкава си безброй разноцветни кърпички, а от устата му току излитаха по двайсет малки живи птички, които писукаха като морски чайки; маймунката Манули с картонена шапка обикаляше край собствената си сергия, яхнала коза. От двете страни на пътя се издигаха големи шатри със захарни статуетки, облечени в крещящи дрехи, изобразяващи любовта и приключенията на герои от фолклора на Делтата — герои като Абу Зейд и Антара, влюбените Юна и Азис. Разхождаше се бавно, с непринудена небрежност, спираше за малко, колкото да чуе разказвачите на приказки или пък да си купи някой талисман за късмет от известния сляп проповедник Хюсеин, който стоеше като стар дъб — още по-прекрасен на призрачната светлина — и рецитираше деветдесет и деветте свещени имена на Аллаха.

От външния, покрит с мрак периметър долетяха отсечените удари на фехтовачите с дървени саби, глухо отекващи на фона на дрезгавия приглушен тътнеж от приближаващата се процесия, където от време на време внезапно избухваха дивашките фойерверки на барабанна музика — тимпани и тамбурини, които прогърмяваха като мускетен откос, после протяжният трепетлив тътен от камилските тъпани, който ту заглушаваше, ту открояваше пискливата песен на сърцераздирателните флейти. „Идват! Идват!“ Викът, издаващ паника, прогърмя и децата се защураха напред-назад като подплашени мишки между сергиите. Дълга, поклащаща се колона от човешки същества се изсипа от тясното гърло на малка уличка и се разля в широк полукръг, сякаш блъвнаха огън и жупел. Начело на колоната подскачаха акробатите и джуджетата на Александрия, след тях на разстояние една танцова стъпка ги следваше гротескната кавалкада от хоругви, която се издигаше и потъваше в приливите и отливите на мистичното просветление в такт с перисталтиката на дивашкия ритъм, който флейтите нагризваха по краищата, заедно с пулсиращата мъка на тъпаните и нескончаемия трепетлив оргазъм на дайретата, който влудяваше танца на изпадналите в екстаз дервиши. „Аллах! Аллах!“ — гъгнеше във всяко гърло.