Балтазар [bg]

— Чудесно — рече му Магзуб, — тогава гледай добре.

Наруз се почувства замаян като от наркотик, сякаш омарата над водата замъгляваше ума му.

— Играе си край реката — продължи той. — Сега падна. — Усети как дишането на учителя се учести.

— Падна — напевно повтори Магзуб. Наруз редеше:

— Наоколо няма никого. Тя е сам-самичка. Облечена е в синьо и носи брошка пеперудка.

Последва дълго мълчание; магьосникът изпъшка тихо, след това рече с дебел, почти клокочещ глас:

— Сега вече видя… на самото място. Бог е велик. В Него е моят взор. — И той взе щипка прах от земята и разтърка челото си, докато видението избледня.

Наруз, силно впечатлен от неговите способности, прегърна Магзуб и го целуна, като нито за миг не се усъмни във верността на получената по този начин информация. Изправи се на крака и се отърси като куче. Сбогуваха се шепнешком и се разделиха. Той остави магьосника да седи там, на земята, с изтощен вид и пое към светлините на панаира. Цялото му тяло трепереше отвътре, като набодено от игли и карфички — сякаш електрически ток пронизваше слабините и бедрата му. Осъзна, че се е почувствал силно уплашен. Прозя се, потрепери и без да спира да върви, взе да пляска краката си, за да се стопли, да пришпори забавеното си кръвообращение.

За да стигне до двора на дърводелеца, в който бе оставил коня си, трябваше да прекоси източния край на панаирната площ, където въпреки късния час беше шумно, особено край детските люлки, оттам долиташе глъч, а и светлините още блещукаха. Това бе часът на проститутките — черни, бронзови и лимоненожълти, неразкаяли се търсачки на пари и мъжки тела; плътта им бе всякаква — с цвят на слонова кост, на злато или абанос. Суданки с морави венци и тъмносини езици. Восъчнобледи египтянки. Златокоси, синеоки черкезки. Черни като земята негърки с острия мирис на горски пушек. Истинско разнообразие на плътта — стара, набръчкана върху костите кожа или пък неутолената плът на млади момчета и жени, олюляващи се бедра, тръпнещи от желания, които могат да се изобразят на хартия, да се изваят с четка или глина, но никакво подражание, никакъв заместител не е в състояние да засити жадната им тръпка, копнееща за жива страст. Тези мераци на страстта, те идват от гъстите дебри на човешкия ум; диви, далечни прадеди говорят чрез тях. Сладострастието е вкоренено дълбоко в яйцето и пологът му е ниско под нивото на душата.