Сърца за изгаряне [bg]

Чух стъпки зад нас и се обърнах. Видях как Стела се приближава по коридора, все още облечена с тънкия бял халат. Беше боса. Отново бе сложила ръкавиците. Госпожа Оливър вървеше зад нея. Когато Стела ме забеляза, забави крачка, после спря и впи поглед в мен.

— Не го искам тук — отсече тя към Оливър.

— Не ти решаваш — отвърна тя.

— Не можеш да ме заставиш.

— Мога, и ще го направя, ако се наложи. Наистина ли искаш да видиш докъде мога да стигна?

Стела сведе поглед за миг, след което отново се взря в мен.

— Не искам да го вижда — каза тя тихо. — Той — не.

— Именно затова трябва да е тук. Изгубила си концентрация — каза Оливър и кимна към мъжа в бяло до мен: — Отвори вратата.

Пазачът хвана здраво дръжката на голямата стоманена врата и я дръпна. Вратата трябва да беше поне десетина сантиметра дебела. Отвори се бавно, като банков трезор, скърцайки върху древните панти.

Зад вратата, в средата на стаята стоеше сгъваем метален стол. На него бе седнал мъж с черна тениска и тъмни джинси. Лицето му бе скрито от бяла качулка. Около врата му бяха окачени няколко златни ланеца. Върху най-дебелия се поклащаше златен кинжал. Краката му бяха вързани за стола, а ръцете му — зад гърба. Като чу звука от отварянето на врата, той погледна в посоката, където се намирахме, но не мога да кажа със сигурност дали виждаше през качулката.

— Пуснете ме, мамицата ви! — изкрещя мъжът. Заклати се на стола, който се олюля под тежестта му.

Металните крака задращиха по камъка.

— Ще ви избия всички, копелета мръсни!

— Сега, Стела — заповяда Оливър.

— Не.

— Сега. Или гаджето ти ще заеме мястото му. Насилих се да откъсна поглед от мъжа на стола и се извърнах към Стела. Ръцете ѝ в кожените ръкавици бяха здраво вкопчени в плата на халата. Мачкаше тънката материя тревожно, на лицето ѝ бяха изписани страх и гняв. Хвърли бърз поглед към госпожа Оливър. В този миг изобщо не бих се изненадал, ако посегнеше и я удушеше. Оливър обаче не отстъпваше.

— Давай — каза тя, без по лицето ѝ да трепне и едно мускулче.

Стела си пое дълбоко въздух, кимна и влезе в малката стая.

Мъжът в бяло затвори тежката врата зад гърба ѝ и я заключи.

Не знаех какво ще се случи, нямаше как да зная, но ми се искаше да сложа край на всичко. Каквото и да станеше.

Госпожа Оливър прекоси помещението и включи малкия телевизор. Чу се ясен звук, когато екранът оживя и се запълни с образа на стаята зад вратата — мъжът, овързан в стола, и Стела, застанала зад него, докато смъква ръкавиците си. Първо дясната, после лявата. Пусна ги на пода до босите си крака. Погледна към камерата в дъното на стаята и се обърна към мъжа, протегна ръка и свали качулката от главата му.