Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Той й се усмихна нежно.
— Измислих нещо по-добро. Играчката… моята летяща машина ще ни посрещне там.
За миг надеждата се събуди, но пак я напусна.
— Но тя не може! Паяците още не са презаредили енергийния елемент.
Беше попитала Карл преди закуска докъде са стигнали с работата. Паяците още не бяха прокарали кабела до машината.
— Няма значение. Има предостатъчно енергия. Ще стигне и за полет до Шангри Ла и обратно. Излъгах Майлоу, че машината не работи, като пропуснах най-важното действие за включването й. А сега тръгвай…
— Чакай малко! — спря го тя. — След това какво ще правим? Искам да кажа, ако успеем да се доберем до твоята машина.
— Мисли по-жизнерадостно. Ще успеем! — каза й той. — После ще се гмурнем надолу и ще поразходим един лазерен лъч по залата за управление и онзи скапан главен компютър. И сбогом, Ашли.
— Ами останалите Ашли? На другите кораби?
Той сви рамене.
— Ако се наложи, ще им приложим същото лечение.
Той я прегърна и я целуна силно, но съвсем за малко.
— Не разбирам — каза Джан, докато той лекичко я побутваше към вратата. — Как ще успееш да повикаш машината, за да прелети до нашата площадка?
— Отговорът на въпроса, мила — тайнствено каза той, — е в твоите ръце. Хайде, върви! Скоро всичко ще узнаеш…
Минаха повече от десет минути. Беше сигурна в това. Неспокойно се питаше къде ли може да се бави той. Пак огледа цялата площадка, страхуваше се да не види всеки момент робот-паяк вместо Робин…
Пое си дълбоко дъх и си заповяда да стои на едно място. Надяваше се, че той знае какво прави, а от нея се очакваше да се радва на гледката. Отново разсеяно се загледа надолу и видя красноречивите бели и жълти петна, които показваха, че корабът лети над завладени от пустош земи. Тя въздъхна — припомни си величавите планове как да освободи света от пустошта… ама че е глупачка! Никога не би успяла.
Какво искаше да каже Робин, чудеше се тя, как така отговорът е в нейните ръце? Погледна дланите си. Повече от сигурно беше, че не открива в тях никакви отговори. Е, след малко ще разбере…
Когато прецени, че е чакала повече от половин час, тя пак въздъхна и се върна вътре, вече се страхуваше да не се е случило нещо непоносимо ужасно. На път към жилището си срещна Киш, подпрян на стената в един коридор, с унило наведена глава. Когато тя приближи, той вдигна глава и се взря в нея с твърде странно изражение. Тя недоумяваше какво му се е случило. Да не е болен? Майлоу ли му е направил нещо? Ужасът я просмукваше цялата.
Преди да отвори уста, Киш промълви сякаш се оправдаваше:
— Доволен съм, че направих това.
— Какво си направил, Киш? Добре ли си?
Тя го хвана за рамото и напрегнато се вгледа в лицето му. Вместо отговор той вдигна ръка и посочи отворената врата на нейното жилище по-нататък по коридора. Тя се намръщи и забързано тръгна натам. За какво говореше той? Дали се е напил?
Спря на вратата. Ледена ръка стисна някакъв център на живота в нея. Простена.
Робин лежеше по гръб в средата на хола. До него се търкаляше къса метална тръба.
Втурна се към него, викайки името му. Коленичи до него и изпъшка отчаяно — видя раната на лявото му слепоочие. Дълбока вдлъбнатина, от която се точеше кръв. Беше към пет сантиметра дълга и три широка. Силата на удара трябва да е била страхотна. Джан вдигна глава и изкрещя:
— Ашли! Карл! Докарайте паяци тук! Искам веднага да го занесат в най-близката медицинска машина! Чухте ли!
— Да, чувам те — отговори Ашли. — Отговорът е „не“.
— Какво? — кресна Джан, не вярваше на ушите си. — Ти да не си се побъркала? Робин може би умира, ако вече не е мъртъв! Прати ми помощ!
— Ами да умира, мен какво ме интересува! — каза Ашли.
— Обичам те.
Тя се обърна. Киш стоеше на вратата и я гледаше. Лицето му беше лишено от изражение.
— Затова го направих. Заради тебе.
— Ти си направил това на Робин? — изумено каза тя. — Но защо?
— Нали току що ти казах — монотонно промърмори Киш. — Защото те обичам. Не беше честно този да се явява отнякъде си и да те отнема от мен.
Стори й се, че стаята се завъртя около нея. Невъзможно беше Киш да се опита да убие някого. Не беше способен на това… но се беше случило.
— Киш, но ти никога не си ме имал. И Робин не ме е отнемал от тебе… О, какъв смисъл има да дрънкаме! Виж какво, трябва да ми помогнеш да го занесем до медицинска машина. По-бързо!
Той сведе глава.
— Няма.
— Киш, прави каквото ти казвам!
Но той просто си стоеше и мълчеше. Канеше се да му викне с цялата си сила, но изневиделица Майлоу нахълта в стаята. Схвана случилото се за секунда и цъкна съжалително — раната на Робин изглеждаше твърде зле.