Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Лоша работа. И тъй като не си го направила ти, трябва да приема, че е бил онзи.
Той посочи с пръст Киш, който още упорито гледаше в пода. Джан кимна.
— Но как е могъл? — попита Майлоу, докато бавно вървеше към Киш. — Смятах, че мъжете от Минерва не са способни на физическо насилие.
— Обикновено не са. Но има изключения…
Тя се запъна насред изречението. Бързината на този Майлоу не можеше да се сравнява със способностите на оригинала, но все пак можеше да се стрелне неуловимо за окото. Скочи на гърба на Киш, преди мъжът от Минерва да усети какво става. Момчешките крака здраво се увиха около кръста му. Малките ръце хванаха за ушите все още наведената глава на Киш. Мъжът стреснато се опита да направи нещо, но в този миг Майлоу свирепо завъртя главата му. Чу се раздиращо нервите пращене, а Киш вече падаше напред, главата му беше извита толкова, че сякаш с изненада гледаше Майлоу, яхнал го отзад. Майлоу отскочи, щом тялото рухна на пода.
— Едно изключение по-малко — доволно каза Майлоу и побърза да се върне при Джан и Робин. — Ашли, прати ми паяци, по-бързичко!
— Не!
Майлоу примига от изненада и неволно погледна тавана.
— Отказваш?
— И още как!
— Аз пък си мислех, че харесваш момчето.
— Харесвах го. Той си беше готин.
— Тогава защо не ни помогнеш да го занесем в медицинска машина?
— Защото не искам тази да го има — свадливо отвърна Ашли.
Майлоу погледна Джан и поглади темето си с длан.
— Исусе! — промърмори той, после се обърна към Джан. — Помогни ми да го вдигнем, сами ще го занесем до лазарета.
Джан протегна ръце да го послуша, но Ашли тихо каза:
— Не.
От коридора се чу тракане на метал, три паяка се промъкнаха един след друг в стаята и преградиха пътя. Майлоу се обади гневно:
— По дяволите, Ашли, той ми е нужен! Без него не мога да програмирам наново онази негова машина. Ще бъде безполезна!
— Чудесно! — каза Ашли. — Машината не ти трябва. Имаш мен.
— Исусе! — пак промърмори той. Сведе поглед към Джан и почти беззвучно каза: — Кучката ревнува от всичко — от него, от тебе, от машината даже, проклета да е!
— Чухте! — каза Ашли. — Не ревнувам!
Робин изохка.
— Благодаря ти, Майко Богиньо, още е жив! — викна Джан и веднага се отпусна на колене до него. Робин отвори очи, но погледът му беше мътен, зениците се бяха смалили. — Робин, чуваш ли ме?
Майлоу коленичи от другата страна и започна да го пошляпва по бузите.
— Ей, Робин, аз съм, Майлоу! Говори ми! Трябва да ми отговориш на много важни въпроси.
Джан го сграбчи за китката и я бутна настрана.
— Не смей да го докосваш, маниак такъв! — изсъска тя. Вдигна глава и гръмко каза: — Ашли, настоявам да ни позволиш да го отнесем в лазарета.
— Значи е жив, а?
— Да… да.
— Може и да оживее.
— Да, може да оживее даже без помощта на медицинска машина — отчаяно каза Джан. — И няма значение дали ще ни позволиш да го сложим в някоя от тях, нали?
— Ако ще живее, няма да е тук — каза Ашли и подът потрепери.
— Спираме — отбеляза Майлоу.
— Ще го оставя долу на земята — каза Ашли.
Паяците се раздвижиха, преди тя да довърши изречението. Неумолимо избутаха Джан и Майлоу от пътя си и се скупчиха около Робин. Когато го вдигнаха, Джан бързо реши какво трябва да направи. Всъщност нямаше избор, знаеше това.
— Щом го сваляш на земята, ще трябва да направиш същото и с мен! — каза на Ашли.
— Я, каква добра идея! — оживено каза Ашли. — Ще се радвам да изпълня молбата ти…
Глава осемнадесета
Дук дьо Люсан тревожно се вглеждаше в сивото небе пред себе си. Окаяно време с ниско натежали облаци и неспирен ситен дъждец. Очакваше всеки миг да види как от облаците изведнъж се появява флотилията на Небесния Ангел, за да се увери, че е обречен. На подиума до трона му в пункта за управление стояха двама от облечените в черно воини на Ел Рашад, остриетата на извитите им саби почиваха върху сгъвките на левите ръце. Други двама стърчаха до главния техник. Щом зърнеха другата флотилия, воините трябваше да се погрижат дукът и неговите хора да изпълнят заповедта на Ел Рашад за таран на Небесния Ангел. Те самите бяха готови да умрат, според думите на Ел Рашад, „за славата на Аллах“. Дукът се бе опитал за последен път да смекчи душата му, като се позова на своите религиозни закони. Обясни, че те изрично му забраняват да се лишава сам от живот по какъвто и да е начин, но на свой ред Ел Рашад го успокои, че и без това религията му, противоречаща на правата вяра, няма никаква сила и затова спокойно може да пренебрегне правилата й. Пък и щом е „неверник“, все едно е обречен на адски мъки.