Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
„Наутилус“ се закрепи под наклон, като леко се поклащаше.
— Обикаля около теб, Джак. Ултразвукът изобщо не му прави впечатление.
Джак не виждаше дори собствения си нос, но усещаше, че нещо кръжи около него и го дебне. Тихо пое дъх през стиснати зъби.
Усети как подводницата се понася с носа напред. Нещо застърга по купола — мокра кожа върху стъкло. Подводницата падна на една страна и Джак увисна на коланите си. Преди да успее да се намести по-удобно, последва удар върху „Наутилус“ — този път силен.
Джак се блъсна в седалката, задушен от коланите. Подводницата се запремята по дъното. Чу как някаква част се откъсна от рамката.
За щастие подводницата спря върху шейната си. Джак се изправи. Проклетото нещо си играеше с него. Като котка с мишка.
Хвана лостовете. Нямаше намерение да бъде разкъсан от каквато и да било твар без бой. Включи захранването. Светлинните копия пробиха тъмнината. Бръмченето на двигателите отново изпълни кабината.
— Джак, какво правиш?
— Къде е?
— Точно до теб!
Усети движението, преди да го е видял. Обърна се рязко наляво. Върху стена от плът огромно черно око с размерите на капак на кофа за боклук се взираше в него. Джак ахна от изумление. Окото примигна срещу ярката светлина.
Чудовището лежеше до подводницата и в сравнение с него тя изглеждаше съвсем малка. Джак долови друго движение. Обърна се назад. Зад кърмата се издигаше плетеница от пипала, които започнаха да се извиват, след като чудовището се съвзе от първоначалната си изненада. Джак си спомни за сепията вампир и в този момент изпита съчувствие към малката рибка.
Натисна двата педала и понесе подводницата напред и по-надалеч.
— Не бягай! — извика в ухото му Робърт.
— Кой е тръгнал да бяга? — изсъска Джак.
Обърна подводницата с нос към гигантския звяр. Задвижи Титаниевите ръце и щракна клещите. Можеха да разбият и камък.
Създанието се понесе напред. Пипалата му се замятаха и заизвиваха към Джак.
— Какво е това?
— Видеосигналът е неясен, но мисля, че е architeuthis — каза Робърт. — Гигантска сепия от семейството на цефалоподите. Открити са само няколко. Всички са били мъртви и уловени в мрежите на дълбочинни траулери. Но никоя не е била с такива размери.
Чудовището се отмести от пряката светлина на прожекторите. Едно пипало с дебелината на канализационна тръба запълзя по дъното.
Джак се дръпна на пълна скорост… но не бе достатъчно бърз.
Пипалото се стрелна напред и нанесе жесток удар.
Подводницата се разтресе и носът й се обърна нагоре. Джак удари челото си в акрилния купол и пред очите му затанцуваха звезди. Натисна педалите, но подводницата не реагира.
Отначало се уплаши, че захранването е прекъснало. След това видя, че за купола се е залепило пипало, дебело колкото чиния. Беше хванат в прегръдките на чудовището. Пипалото се обви около подводницата и я понесе към туловището. Връзките на обшивката застенаха от напрежението.
Виждаше ясно съществото пред себе си. Осем мускулести пипала и две по-дълги смукала се извиваха от белезникавото му тяло. Кожата му бе почти прозрачна, а плоската му глава завършваше отстрани с перки. Двете дълги пипала опипваха подводницата и протягаха зъбатите си смукала към титаниевата рамка.
Внезапно подводницата се раздруса. Джак забеляза само на метър от себе си клюноподобната уста на чудовището, която се отваряше и затваряше. Чу триенето на челюстите.
Джак изруга наум, премести едната титаниева ръка и насочи щипците й към по-близкото пипало. Титаниевите челюсти се впиха в плътта. Избухна облак черна кръв.
Преди Джак да успее да се наслади на резултата от атаката си, „Наутилус“ бе пометен настрани и се запремята във всички посоки. Пусна лостовете на манипулаторите, събра кураж и се опита да възстанови равновесието с помощта на педалите, но напразно. „Наутилус“ се удари в дъното и заора в тинята. Джак болезнено удари рамото си. Подводницата легна на една страна.
— Джак! Изгаси светлините!
— Преструването не свърши работа — отговори той и се надигна. Потърси с поглед гигантската сепия, но подводницата бе обвита в облак тиня.
— Чуй ме какво ти казвам! Ще се опитаме да го изгоним.
— Как?
Джак се размърда, докато тинята около него се слягаше. Светлините започнаха да проникват през облака. Гледката не бе окуражителна. Към него се гънеха пипалата. Вместо да сплаши чудовището, атаката само го бе разярила.
Джак намали захранването, но не го изключи. Светлините помръкнаха. Не искаше да се прави на съвсем мъртъв. Нямаше намерение да ослепява още веднъж.