Сътворението

— Можем да си направим сал — каза Милон — и да се спуснем надолу по течението.

— Тъкмо там ни чакат твоите атиняни. Когато минаваме покрай тях, един по един ще ни убият.

— Тогава да използуваме дънери. Ще се гмуркаме под тях, както правят онези хора ей там.

Много лидийци пляскаха във водата, като се държаха за парчета дърво или надути мехове.

— Ще трябва да хвърлим оръжието си. Предпочитах да се удавя, отколкото да изгоря, но за момента исках да изчакам колкото е възможно по-дълго, преди да взема това безвъзвратно решение. Милон поклати глава.

— Не мога да хвърля оръжието си.

Като професионален войник и наследник на тирани, той трябваше да умре в битка. Само че в случая не се очертаваше друга битка освен тази с две от четирите природни стихии.

Изведнъж в пазара нахлу лидийската конница. Гривата на един кон гореше; горяха и дългите плитки на ездача му. Сякаш по единодушно решение конят и ездачът се хвърлиха в реката.

За щастие тъкмо тогава се появи Артаферновият на-чалник-щаб. Забравил съм името му, което е неблагодар-ност от моя страна, защото тъкмо той спаси живота ни. Спомням си все пак, че беше едър човек и носеше къс камшик, който използуваше с щедра ръка, без да избира между военни и цивилни.

— Стройте се! По местата! Конницата вляво, до стената! Пехотата, по роти, край реката! Не стойте до горящите дървета! Всички цивилни, от другата страна!

За мое най-голямо учудване, отново се превърнахме в дисциплинирана армия. Помня, че си помислих: сега ще изгорим живи в безупречен строй. Но пожарът не проникна през стените на пазара. Гърците обаче проникнаха. Нахлуха вътре, като пееха с пълно гърло някакъв пеан[1]. Щом видяха персийската армия и лидийската конница строени за бой, заковаха на място.

[1] Тържествена войнствена песен, хвалебна иди победна (гр.), — Б. пр.

Сардийците се разбягаха, за да търсят прикритие, а персийският командир даде заповед за атака. Онемели, гърците изчезнаха също тъй мигновено, както се бяха появили. Конницата се опита да ги последва през криволичещите улички на горящия град, но те бяха много бързи, а пожарът — много буен.

До обед на другия ден две трети от Сарди се бяха превърнали в пепелище, което продължи да тлее още седмици. Но градът, поначало безредно построен, бе възстановен с поразителна бързина и шест месеца по-късно Сарди възвърна стария си вид, дори стана може би малко по-хубав. Пожарът се оказа в наша полза. Въпреки прогръцките настроения сред лидийците, те бяха толкова разгневени от извършеното светотатство спрямо Кибела, че по пътя за Ефес конницата им унищожи половината гръцка армия.

И все пак гръцката стратегия като цяло се оказа успешна. Гърците бяха отправили предизвикателство към Великия цар от сърцето на империята му. Опожарили бяха лидийската столица. Принудили бяха Артобазан да вдигне обсадата на Милет, за да отбранява Лидия. В същото време по море обединените флоти на Аристагор и атиняните се оказаха неуязвими и, за известно време, непобедими.