Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
[1] Природна сплав на златото с около 50% сребро (гр.), — Б. пр.
Артаферн имаше аудиенция с група лидийци, но щом видя Мардоний, стана и го целуна по устата. Аз целунах сатрапа по бузата.
— Добре дошли в Сарди. — Повече от всякога Артаферн ми заприлича на баща си Хистасп. — Ще ви настаним тук при нас.
После Артаферн ни представи лидийците. Най-възрастният сред тях се оказа Ард, синът на Крез. С течение на времето опознах добре този старец. Той беше наистина една пленителна останка от миналото.
През следващите няколко дни често се срещахме с Артаферн и с гърците. Всички гръцки авантюристи, изглежда, се бяха събрали в Сарди. Излишно е да споменавам, че до един очакваха да бъдат наети. И Артаферн ги нае не само защото са отлични войници и моряци, но защото са колкото продажни, толкова и интелигентни.
Демокрит е твърде учтив, поради което не изразява несъгласието си. Но аз съм видял онази страна от характера на гърците, която те обикновено прикриват един пред друг. Видял съм ги в персийския двор. Чул съм ги как молят Великия цар да нападне родните им градове, защото никой грък не може да понесе успеха на друг грък. Ако през онези години нямаше гърци в Персия, нямаше да има и Гръцки войни — Ксеркс щеше да разшири империята ни и да завоюва цяла Индия чак до Хималаите, а може би и отвъд тях. Но няма смисъл да разсъждаваме повече, защото темата „Онова, което би могло да се слу-чи“ и без това отдавна е изчерпана.
На първото заседание на съвета по време на престоя ми в Сарди присъствуваше и Хипий. Придружаваха го Тесал и моят стар приятел от училище Милон.
Хипий си спомни срещата ни в ловната хижа предишната зима.
— Оттогава задълбочено чета творбите на дядо ти — рече той.
— Радвам се, че следваш Истината, Тиране.
Казах това от учтивост. Не споменах, че по онова вре-ме за учението на дядо ми можеше да се прочете извънредно малко. Днес, разбира се, хиляди волски кожи са изписани с молитви, химни и диалози, за които се твърди, че са на Зороастър.
— Знаем, че Аристагор все още е в Кипър с флотата си. Знаем, че атинските демагози са му изпратили двадесет кораба. В момента тези кораби сигурно вече са близо до Кипър. Трябва да си възвърнем Милет, преди двете флоти да са се съединили.
— Градът е добре укрепен. — Артаферн не бързаше да се обвързва с каквато и да било стратегия. Беше привърженик на принципа, че най-важното качество на държавника е да знае кога да не прави нищо.
— Милет е възникнал като колония на Атина — каза Хипий, — затова дори и днес много милетци хранят топли чувства към моето семейство.
Това бе чиста измислица. Ако Милет изобщо е бил колония на Атина, то това е било много преди Пизистра-тидите. Във всеки случай в Милет нямаше голям брой поклонници на тиранията, както се убеди и Аристагор, когато се опита да обяви независимост. Висшите съсловия в града се съгласиха да въстанат срещу Персия само при условие че Аристагор им разреши да установят демокрация по атински образец. Така че авантюристът бе принуден да удовлетвори желанието им. Както скоро щяхме да се уверим, ерата на тираните бе изкуствено продължена от политиката на Великия цар спрямо неговите гръцки градове. Очевидно управляващите класи не можеха да търпят нито тираните, нито техния съюзник, народа. Затова днес формата на управление във всички гръцки градове на думи е демокрация, а в действителност — олигархия. Демокрит мисли, че със сегашната атинска власт нещата стоят по-сложно. Не споделям мнението му.
Мардоний подкрепи предложението на Хипий. Видя в него възможност да се отличи като военачалник.
— Това е шансът ми да покажа на какво съм способен — заяви той една вечер, след като бяхме изпили доста от сладкото лидийско вино. — Ако ми поверят атаката срещу Милет, другото лято ще си бъдем у дома.
Мардоний бе прав, като каза, че войната е шансът му да покаже на какво е способен. Но не се върна у дома през следващото лято. Войната с йонийските въстаници продължи шест години.
След едноседмичен спор в съвета Артаферн се съгласи да предостави за нападението на Милет половината от персийската армия и половината от лидийската конница. Мардоний бе назначен за втори командуващ след Арто-базан, най-големия син на Дарий и съперник на Ксеркс. На мен бе наредено да остана в щаба на сатрапа в Сарди.
Първата лоша вест пристигна по време на един обред в храма на Кибела[1]. Възприех това като справедливо наказание. В края на краищата защо трябваше да участвувам в обредите на един дяволски култ. Но Артаферн бе задължил целия щаб да се яви с него в храма.