Сътворението

Няколко пъти съм наблюдавал тази церемония във Вавилон и Сарди. Младежите изглеждат напълно побъркани, затова предполагам, че предварително пият хаома или взимат друго умопомрачително средство, като онзи мед от Колхида например, който предизвиква халюцинации. Иначе не бих могъл да си представя, че човек с ума си може да служи на някой дявол по такъв ненормален начин.

Тогава в Сарди видях как някакъв нещастник хвърли гениталиите си към една отворена врата. За зла участ на улучи. После бавно умря на пътя от загуба на кръв, защото е светотатство да се притечеш на помощ на бъдещия жрец на Кибела, който, така да се каже, не е успял да намери подходящ дом за своя орган.

Обредите в чест на Кибела продължаваха безкрайно. Благовонният дим бе толкова гъст, че почти скриваше от погледа голямата статуя на богинята, която е поставена — беше поставена — в центъра на един портик в гръцки стил. От едната й страна имаше лъв, а от другата — две виещи се змии.

Старият Ард, изправен до върховната жрица, изпълняваше някакъв ритуал — не си спомням точно какъв, — отреден на последния представител на лидийската династия за тържествения случай. Сардийците бяха истински екзалтирани, а Артаферн и Хипий усилено се мъчеха да прикрият отегчението си. Милон се прозяваше.

— Ненавиждам всичко това — каза той с присъщата си детинска откровеност.

— И аз. — Нямах никакво намерение да се преструвам.

— Те са по-неприятни дори и от онези маги в училище.

— Имаш предвид магите, последователи на Лъжата, нали? — казах аз с чувството, че трябва да проявя бла-гочестивост.

Милон се захили.

— Щом все още си огнепоклонник, защо си блякъл войнишки дрехи? — попита той.

Преди да успея да измисля отговор, с който да го сразя, се чу тропот и се появи някакъв кавалерист. Слезе от коня и го завърза в двора на храма, което само по себе си бе светотатство. Артаферн го изгледа свирепо, а човекът се приближи и му подаде съобщение. Докато четеше съобщението, Артаферн придоби още по-свиреп вид. Йонийската флота се бе съединила с атинската и сега двете флоти бяха хвърлили котва близо до Ефес. Още по-лошо, от Милет на юг чак до Византион на север, всички йонийски градове открито бяха въстанали срещу Великия цар.

Една седмица по-късно Артаферн даде банкет в двореца на Крез. Не си спомням по какъв повод. Спомням си оба-че как в полунощ един от гостите забеляза, че в града има пожар. В Сарди имаше толкова паянтови постройки, че тази вест не обезпокои никого. Там всеки ден изгарят къщи, които веднага биват издигани отново. Емблемата на Сарди не би трябвало да е лъв, а феникс.

Докато Хипий за сетен път ни напомняше за любовта на всички гърци към неговото семейство, едно след друго запристигаха съобщения. Гръцките войски слезли на брега в Ефес. Напредвали към Сарди. Били пред градските врати. Нахлули в града. Подпалили го.

Артаферн съвсем се обърка и което бе по-страшно, не можеше да го скрие. А това бе явен признак, че е неспособен да бъде главнокомандуващ в една, както вече се очертаваше, голяма война. От друга страна, кой би предположил, че тази сган от йонийски и атински гърци ще има дързостта да навлезе дълбоко в персийска територия и да подпали столицата на Лидия?