Сътворението

— Не познавам нито една. Лаида е йонийка. Яздехме рамо до рамо през дефиле, обрасло с гъсти гори. Същата нощ в планината бе паднала слана и замръзналите съчки и шума пукаха и се разтрошаваха под конските копита. Пред нас и зад нас, в колона по двама, конниците си проправяха път през стръмната, скована от студ местност.

Ние с Мардоний винаги яздехме в средата на колоната, точно зад командира ни Артан. Ако влезем в бой, Артан щеше да поведе атаката от средата, защото тогава предните редици стават ляв фланг, а задните — десен. Есте-ствено, имам предвид бой в открито поле. Нападне ли ни някой в това тясно високопланинско дефиле, щеше да ни избие до един. Но тогава не мислехме за опасността, поне не за опасност от военен характер.

— Искам да се оженя за нея — внезапно заяви Мардоний.

— Тя вече е омъжена. — Стори ми се уместно да го отбележа.

— Мъжът й скоро ще умре. Според нея това е въпрос на седмици или месеци.

— Да не възнамерява да… ускори нещата? Мардоний кимна. Беше съвсем сериозен.

— В мига, в който й кажа, че мога да се оженя за нея. ще бъде вдовица. Обеща ми това там, на пода.

— С такава жена бих се чувствувал неспокоен. Мардоний се засмя.

— Щом се омъжи за мен, ще влезе в харема и вече няма да излезе оттам. Моята жена няма да приема мъже. Нито пък ще ходи на лов за елени.

— Защо искаш да се ожениш за нея?

Мардоний се обърна и ме удостои с цялата прелест на усмихнатото си мъжествено лице.

— Защото искам Халикарнас, Кос, Низирос и Калим-на. Когато баща й умре, Артемизия ще бъде пълновластна царица на тези земи. Такъв е дорийският закон. И майка й е била дорийка, от Крит. Артемизия може да претендира и за Крит, така ми каза. И ще го направи, ако мъжът й е достатъчно силен.

— Значи ще бъдеш господар на морето.

— Точно така, ще бъда господар на морето.

— Великият цар никога няма да разреши подобен брак — заявих делово. — Нали видя какво стана с Хи-стией? Получи сребърните мини и веднага го повикаха в Суза.

— Но той е грък. А аз съм персиец. При това съм пле-менник на Дарий. И син на Гобрий.

— Да. И тъкмо по тези причини не можеш да се оже-ниш за Артемизия.

Мардоний не отговори нищо. Знаеше, разбира се, че съм прав, и никога не се осмели да повдигне въпроса пред Дарий. Но години по-късно, когато Артемизия беше пъл-новластна царица, той поиска от Ксеркс разрешение да се ожени за нея. Това много развесели Ксеркс, който дори реши да подразни Мардоний.

— Планинците — каза Великият цар от трона — не трябва да смесват кръвта си с тази низша раса.