Сътворението

Атоса никога не успяваше напълно да обуздае жестокостта си.

— Ще изпълня дълга си…

— Твоят дълг е тук в двора. Щом станеш Върховен зороастриец, Великият цар ще те слуша. Нали уж е последовател на Зороастър, значи ще трябва да те слуша. А това означава, че ще можеш да му въздействуваш, за да обезвредим врага.

— Гобрий ли?

— И внука на Гобрий, Артобазан, и сина на Гобрий — Мардоний, и цялата тази пасмина. Дарий е уплетен в магия и трябва да прогоним демона, който се е вселил в него.

Докато говореше, Атоса свиваше и отпускаше юмрук. Забелязах, че статуята на Анахита е отрупана с вериги и някакви чудновати механизми. Очевидно царицата енергично обсаждаше небето. А сега щеше да бъде атакуван и сам Премъдрият господ.

Не се осмелих да се възпротивя. Атоса бе опасна като приятел, но като враг бе смъртоносна. Казах й, че ще говоря с чичо си.

— Все пак не знам какво ще ми отговори. Той е много щастлив, че е Върховен…

Атоса плесна с ръце. Една от вратите се отвори и на прага застана Върховният зороастриец. Изглеждаше уплашен до смърт — не без основание. Поклони се ниско на царицата, а тя се изправи в знак на уважение към Премъдрия господ.

Тогава чичо ми запя най-прочутия химн на Зороастър: „Към коя земя, прокуден, да тръгна? Накъде ли ще ме понесат краката ми? Прогонен от семейство и род…“

С тези думи се обърнал Зороастър към Премъдрия господ в началото на мисията си. Оставих чичо си да изпее по-голямата част от химна, въпреки че Атоса, която предпочиташе недвусмислените послания от боговете пред въпросите на пророците, не скриваше досадата си.

Накрая се включих и аз в триумфалното обещание, във върховната кода, изречена от самия пророк: „Тоз, който ми е верен, нему от все сърце обещавам онова, което сам най-силно желая. Но ще погазя онзи, който иска да ме погази. О, Премъдри, стремя се да изпълнявам волята ти чрез праведност. Оттам иде твърдостта на стремленията и на мисълта ми.“

Не допускам, че всичко това е било много приятно на чичо ми. Той беше син на пророка, а аз — внук. На първо място бе той, а не аз. Но само двама души от всички хора на този свят са чували гласа на Премъдрия господ. Първият бе убит на олтара в Бактра. Вторият съм аз. Дали някога ще има трети?

Когато свърших химна, Атоса се обърна към чичо ми:

— Знаеш какво се иска от теб, нали? Върховният зороастриец бе неспокоен.

— Да, разбира се. Връщам се в Бактра. Ще оглавя огнения олтар там. Ще се заема с увековечаването на верните думи на баща ми. Ще ги запиша на волска кожа. Обработва се, след като животното бъде заклано по време на правилно жертвоприношение, при което хаомата се пие точно както ни е учил Зороастър, нито глътка повече от определеното, и то на място, където не проникват слънчевите лъчи. ..