Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
В „Уиндзор“ аз съм привилегирована личност. Не само защото съм медик и както се изрази мисис Труфо, innocent martyr51 на полицейския произвол. По-важното е, че със сигурност не съм убиец. Нещо доказано и официално потвърдено. Така се озовах във висшата каста — заедно с комисаря от полицията и новоизлюпения капитан (който, между другото, почти престана да идва, много е зает и стюардът му носи храната направо на мостика). Ние тримата сме извън подозрение и никой не ни поглежда тайно и със страх.
Жал ми е за цялата уиндзорска компания, искрено ми е жал. С наскоро придобитото си духовно зрение ясно виждам това, които всички те, дори проницателният Фандорин-сан, не виждат.
Убиецът не е сред моите съседи. Никой не подхожда за ролята на злодей. Взирам се във всички и виждам, че те имат недостатъци и слабости, но човекът с черно сърце, който може хладнокръвно да погуби единайсет невинни души, включително две деца, не е между тях. Щях да доловя зловонното му дихание. Не знам кой е посегнал на Суитчайлд-сенсей, но съм сигурен, че го е направил някой друг. Комисарят малко греши в предположенията си: престъпникът е на парахода, но не е в „Уиндзор“. Може да е подслушвал на вратата, когато професорът започна да ни разказва за своето откритие.
Ако Гош-сан не беше такъв инат и бе погледнал на уиндзорци без предубеждение, сигурно щеше да разбере, че си губи времето.
Премислям за всички от нашите.
Фандорин-сан. Неговата невинност е очевидна. Инак щеше ли да отклони подозрението от мен, след като вината ми не породи съмнение у никого?
Съпрузите Труфо. Докторът е малко комичен, но е много добър човек. Той и на мравката път сторва. Жена му е олицетворение на ангелско целомъдрие. Тя не би могла да убие никого просто защото е неприлично.
М.-С.-сан е странен човек, непрекъснато си мърмори нещо под носа и е избухлив, но в очите му е застинало дълбоко и искрено страдание. Човек с такива очи не върши хладнокръвни убийства.
Клебер-сан. Е, тук е от ясно по-ясно. Първо, в човешкия род някак не е прието жена, готвеща се да създаде нов живот, толкова лесно да погази чуждия. Бременността е тайнство, което те учи да се отнасяш внимателно към съществуванието на околните. И второ, по време на убийството на учения Клебер-сан се е намирала до полицая.
И накрая Стамп-сан. Тя няма алиби, но да си представя, че се промъква изотзад към човек, когото познава, затиска му устата със своята тънка и слаба ръка, а с другата замахва с моя злополучен скалпел… Пълен абсурд. Изключено е.
Разтъркайте очи, комисар-сан. Вие сте в безизходица.
Нещо ми е тежко да дишам. Дали не се задава буря?
Комисар Гош
Проклетото безсъние не ми дава мира. Мъчи ме вече пета нощ и все по на зле отива. А унеса ли се на разсъмване, сънувам такива неща, че да не дава Аллах. Събуждам се целият разбит и в замаяната ми от нощните видения глава се пръкват какви ли не дивотии. Може би наистина е време да се пенсионирам. Да зарежа всичко… Но не може. На света няма нищо по-лошо от несретната сиромашка старост. На някого му скимнало да свие едно съкровище от милиард и половина франка, а ти, старче, се оправяй с жалките си сто двайсет и пет на месец.
Вечерта небето се нацепи от светкавици, вятърът взе да вие в мачтите и „Левиатан“ тежко се залюля по черните напористи вълни.
Гош дълго лежа в леглото и гледа в тавана. Таванът беше ту тъмен, ту неестествено бял — когато припламнеше светкавица. По палубата плющеше дъжд, на масата дрънчеше лъжичката в движещата се насам-натам забравена чаша с капките за болния черен дроб.
За първи път в живота си Гош попадаше в морска буря, но не го беше страх. Нима машина като тази може да потъне? Е, ще полюлее, ще погърми и ще премине. Лошото е само, че гръмотевиците не го оставяха да заспи. Тъкмо да се унесе и — дум-бабадум!
Но явно все пак бе заспал, защото изведнъж, недоумявайки какво става, седна в леглото. Сърцето му биеше сухо и сякаш кънтеше из цялата каюта.
Не, не е сърцето, някой чука на вратата.
51
Невинен мъченик (англ.). — Б.пр.