Левиатан

Значи, той бил синът на онзи раджа.

Значи, той е убил всички.

Значи, снощи параходът насмалко да потъне.

— Докато ние спокойно сме си спели в каютите — с разширени от ужас очи шепнеше Клариса Стамп, — този човек е насочил кораба право към скалите. Представяте ли си какво щеше да стане? Ужасяващо скърцане, сблъсък, пукот на раздраната обшивка! От удара човек пада от леглото си и в първия момент не може да разбере какво става. После всички викат, бягат нанякъде. Подът все повече и повече се накланя встрани. И най-страшното: ако преди това параходът непрекъснато е вървял, сега е спрял! Всички изскачат разсъблечени на палубата.

— Not me!56 — решително се обади мадам Труфо.

— … Моряците се опитват да спуснат лодките на вода с все същия мистично приглушен глас продължаваше да нарежда чувствителната Клариса, без да обърне внимание на репликата на докторшата. — Но тълпите от пасажери се щурат по палубата и им пречат. При всяка нова вълна корабът все повече се накланя встрани. Вече ни е трудно да стоим на краката си, трябва да се държим за нещо. Нощта е черна, морето реве, в небето вилнее буря… Най-после една от лодките е спусната на вода, но обезумелите от страх хора така са се наблъскали в нея, че тя се преобръща. Дечицата…

— М-моля ви, достатъчно — меко, но категорично прекъсна емоционалния й разказ Фандорин.

— Мадам, защо не се хванете да пишете морски романи? — с укор отбеляза лекарят.

Рената бе замръзнала на място и се бе хванала за сърцето. Бездруго беше бледа, недоспала, а от всички тези новини направо позеленя.

— Ох — каза тя и повтори: — Ох. — После се скара на Клариса: — Защо ми разправяте тия ужасии? Не знаете ли, че в моето положение не бива да слушам подобни неща?

Шаро липсваше на масата. Не беше в стила му да пропуска закуската.

— Къде е мосю Гош? — попита Рената.

— Все осте разпитва арестувания — съобщи японецът. През последните дни той вече не странеше от останалите и не гледаше Рената на кръв.

— Мосю Рение наистина ли си призна за всички ония невъобразими неща? — ахна тя. — Той си въобразява! Сигурно се е побъркал. Да ви кажа, отдавна забелязах, че нещо не е много наред. Той ли каза, че е син на раджата? Пак добре, че не е син на Наполеон Бонапарт. Просто е мръднал, клетият, то е ясно!

— Има нещо такова, госпожо, има нещо такова — чу се отзад умореният глас на комисар Гош.

Рената не чу кога е влязъл. Ами да, бурята бе отминала, но морето все още не беше утихнало. Параходът се люшкаше върху неспокойните вълни и нещо непрекъснато скърцаше, звънкаше и пукаше. Пробитият от куршума Биг Бен не люлееше махалото си, но пък се клатеше той самият. „Рано или късно дъбовият изрод непременно ще се сгромоляса“ — помисли си между другото Рената и се съсредоточи върху Шаро.

— Е, какво стана, разказвайте! — настоя тя.

Полицаят бавно отиде до мястото си и седна. Направи знак на стюарда да му налее кафе.

— Уф, капнах — оплака се комисарят. — Пътниците знаят ли?

— Целият параход говори, но засега малцина са наясно с подробностите — отговори докторът. — Аз научих всичко от мистър Фокс и сметнах за свой дълг да информирам присъстващите.