Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
— Защо трябва да ви вярвам? — изрева Гош. Направо пред очите му всичко ставаше на пух и прах.
— Защото аз не съм заинтересовано лице и съм готов да потвърдя показанията си под клетва. Може ли да продължа? — русинът се усмихна с гнусната си усмивка. — Благодаря. Очевидно клетият негър е бил прибран човек и не е искал да се прибере у дома с празни ръце.
— Стоп-стоп! — намръщи се Рение. — Защо тогава, мосю Фандорин, не съобщихте за откритието си на капитана? Какво ви е дало право да го скриете?
— Не съм го крил. Оставих вързопа на същото място. А когато подир няколко часа, вече след като т-търсенето приключи, отново надникнах в лодката, не го намерих там. Сигурен бях, че вашите моряци са го намерили. А сега излиза, че убиецът на професора ви е изпреварил. Всички трофеи на негъра, включително и скалпелът на господин Аоно, са станали негово притежание. Вероятно п-престъпникът е предвиждал възможността… за крайни мерки и за всеки случай е носел скалпела със себе си, за да отклони следствието по лъжлива следа. Кажете, мосю Аоно, скалпелът ви беше ли откраднат?
Японецът се поколеба и после кимна с нежелание.
— А не сте го казали, защото офицер от императорската армия по никой начин не би могъл да има скалпел, нали така?
— Секстантът беше мой! — заяви рижият баронет. — Мислех, че… впрочем няма значение. Значи го е откраднал онзи дивак. Господа, ако на някого му строшат главата с моя секстант, да знаете, че нямам нищо общо.
Крахът беше пълен. Гош смутено изгледа изпод вежди Джексън.
— Много съжалявам, господин комисар, но ще трябва да продължите плаването си — каза инспекторът на френски и със съчувствие присви тънките си устни. — My apologies, Mr. Aono. If you just stretch you hands… Thank you.48
Белезниците жално издрънчаха.
В настъпилата тишина отекна уплашеният глас на Рената Клебер:
— Чакайте, господа, тогава кой е убиецът?
Трета част
Бомбай — Полкски проток
Гинтаро Аоно
4-ти месец 18-и ден, пред панорамата на южния край на полуостров Индостан
Три дни, откакто сме напуснали Бомбай, но още не съм отварял дневника си. Това ми се случва за първи път, а се бях зарекъл да пиша всеки ден. Но прекъснах нарочно. Трябваше да подредя връхлетелите ме чувства и мисли.
Стиховете хайку, родили се в момента, когато полицейският инспектор ми свали оковите, най-добре предават същината на настъпилия у мен поврат.
Веднага усетих, че стихотворението е много хубаво, по-хубаво от всички, които съм писал, но смисълът му е мъгляв и трябва да се обясни. Три дни размишлявах, вслушвах се в себе си и накрая сякаш прозрях.
С мен се е случило великото чудо, за което мечтае всеки човек — постигнах сатори, или както древните гърци са наричали това блажено състояние — катарзис. Наставникът толкова пъти ми е казвал, че ако сатори дойде, то идва само, без да го подканяш и предвиждаш! Човек може да е праведник и мъдрец, часове наред да седи в поза дзадзен, да прочете планини от свещени текстове, но пак да умре без просветление, а при някой безделник, който глупаво и безсмислено се скита в живота, то да му се яви в цялото си величествено сияние и отведнъж да промени ненужното му съществувание! И аз съм тъкмо такъв безделник. Имах късмет. На 27 години се родих отново.
Озарението и пречистването ме споходиха не в момент на духовна и физическа концентрация, а в мига, когато бях смазан, жалък и нищожен, когато от мен като от спукан балон бе останала само обвивката. Но глупавото желязо, инструментът на моето преобразяване, издрънча и изведнъж с неописуема острота усетих, че аз не съм аз… Не, не така. Че аз не съм само аз, а безброй други животи. Че не съм някой си там Гинтаро Аоно, третият син на старши съветника на негова светлост княз Симадзу, а дребна, но не и по-малко ценна частица от Единното цяло. Аз съм във всичко съществуващо и всичко съществуващо е в мен. Колко пъти съм чувал тези думи, а ги разбрах, не, почувствах ги чак на 15-ия ден от 4-тия месец на 11-ата година от Мейджи49 в град Бомбай, на борда на един огромен европейски параход. Наистина незнайна е волята на Всевишния.
48
Приемете моите извинения, мистър Аоно. Подайте ръцете си, моля. Благодаря. (англ.) — Б.пр.
49
Мейджи исин (обновление, реставрация) — период на управлението на японския император Мицухито от 1867 до 1912 г., свързан с буржоазна реформи, преобразования и възстановяване на управлението след властта на шогуните. — Б.ред.