Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
И допълни на английски нещо явно обидно изобщо за французите и по-специално за френските полицаи. Гош разбра само думата frog52.
Детективът се поколеба още секунда-две и накрая взе решение. Преобрази се на мига, движенията му станаха бързи и стремителни. Татко Гош не обича да потегля в галоп, но втурне ли се, няма нужда от пришпорване.
Докато обличаше набързо сакото и панталоните си, той каза на щурмана:
— Фокс, доведете на горната палуба двама матроси. С карабини. Нека дойде и помощник-капитанът. Не, недейте, няма за кога да се обяснява всичко наново.
Мушна в джоба си своя верен льофоше, а на дипломата подаде четирицевния мариет.
— Знаете ли да си служите?
— Аз си имам херщал-агент — отговори Фандорин и показа компактния си красив револвер, какъвто Гош никога не беше виждал. — А и това.
Със светкавично движение той измъкна от бастунчето си тънка и гъвкава шпага.
— Тогава напред.
Гош реши да не дава оръжие на баронета — да си няма изненади с перкото.
Тримата бързо поеха по дългия пуст коридор — вратата на една от каютите се открехна и оттам надникна Рената Клебер. Върху кафявата рокля бе наметнала шал.
— Господа, какво трополите като стадо слонове? — ядосано възкликна тя. — Бездруго не мога да заспя от тази буря!
— Затворете вратата и никъде не излизайте — строго й каза Гош и без да се спира, я побутна навътре в каютата. Не му беше до церемонии.
На комисаря му се стори, че вратата на каюта М24, където живееше мадмоазел Стамп, също мръдна и се пооткрехна, но в този отговорен момент едва ли беше уместно да отдава значение на подобни дреболии.
На палубата ги посрещнаха дъжд и вятър. Трябваше да викат, за да могат да се чуват помежду си.
Ето и стълбичката за рулевата кабина и мостика. Фокс вече чакаше до първото стъпало. С него бяха и двама вахтени матроси.
— Нали ви казах да са с карабини! — извика Гош.
— Те са в арсенал! — изрева в ухото му щурманът. — Ключът от арсенала у капитан!
Няма значение, качваме се горе — с жест показа Фандорин. Лицето му лъщеше от дъждовните капки.
Гош се огледа наоколо и потръпна: нощта проблясваше със стоманените нишки на дъжда, белееше с пенливите гребени, зъбеше се със светкавиците. Ама че ужасия!
Заизкачваха се нагоре по чугунената стълбичка, тропайки с токовете си и примижали срещу шибащите струи на дъжда. Гош вървеше най-отпред. Сега той бе най-главният човек на целия огромен „Левиатан“, доверчиво понесъл двестаметровото си туловище към гибелта. На последното стъпало детективът се подхлъзна и едва успя да се хване за перилото. Изправи се и си пое дъх.
Край. Нагоре са само плюещите искри комини и едва провиждащите се в тъмното мачти.
Пред обкованата със стоманени нитове врата Гош предупредително вдигна пръст: тихо! Но май нямаше нужда да са предпазливи — морето така ревеше, че в кабината едва ли щяха да ги чуят.
— Това е входът за капитанския мостик и рулевата кабина! — извика Фокс. — Без капитанът да поканил влизането е забранено!
Гош измъкна револвера от джоба си и дръпна ударника. Фандорин направи същото.
— Вие няма да се обаждате! — за всеки случай предупреди детективът прекалено инициативния дипломат. — Само аз! Ох, защо ли ви послушах! — и решително блъсна вратата.
Я, тя не се отвори!
— Заключил се е — констатира Фандорин. — Извикайте го, Фокс.
Щурманът похлопа силно и извика:
— Captain, it’s me, Jeremy Fox! Please, open! We have an emergency!53
Отвътре глухо долетя гласът на Рение:
— What happened, Jeremy?54
Вратата остана заключена.
Щурманът смутено погледна Фандорин. Той му посочи комисаря, после опря пръст в слепоочието си и уж натисна спусъка. Гош не разбра какво означава тази пантомима, но Фокс кимна и изрева с цяло гърло:
— The French cop shot himself!55
Вратата тутакси се разтвори и Гош с удоволствие представи на капитана своята мокра, но съвсем жива физиономия. А заедно с нея и черната дупка на дулото на револвера.
52
Жаба, в случая жабар (англ.). — Б.пр.
53
Капитане, аз съм, Джеръми Фокс! Моля, отворете! Извънредно произшествие! (англ.) — Б.пр.
54
Какво има, Джеръми? (англ.) — Б.пр.
55
Френският полицай се застреля. (англ.) — Б.пр.