Рейн-сан: Специални убийства

— Може ли да се направи нещо?

— Пробвах, но засега без особен успех. Трябва да ти кажа, Джон, тук май не съм в стихията си.

— Не си в стихията си? След всичките тези години в Агенцията за сигурност?

Той се изчерви.

— Не говоря за кода, а за музиката. Трябва ми музикант да ми помогне.

— Музикант, значи.

— Да, музикант. Някой, който чете ноти. А най-добре да пише музика.

Премълчах.

— Тя би могла да ми помогне — каза Хари.

— Трябва да помисля.

— Добре.

— А с клетъчните телефони какво стана? Откри ли нещо?

Той се усмихна.

— Надявах се да попиташ. Чувал ли си някога за Шиненто?

— Не се сещам. Нещо свързано с Нова година?

— Шинен като вяра или убеждение, а не като Нова година. Това е политическа партия. Последното позвъняване на онзи кендока е било в щаба й в Шибакоен, а номерът е програмиран за бързо избиране и на двата телефона. — Хари отново се усмихна широко, видимо предвкусвайки ефекта от онова, което се канеше да каже. — И за да е сигурно, че ще имат постоянна връзка, партията плаща сметката за телефона.

— Хари, ти си пълен с изненади. Кажи ми повече.

— Добре. Партията е създадена през 1978 година от някой си Тоши Ямаото, който все още е начело. Разбрах, че Ямаото е роден през 1949 година и е единствен наследник на известна фамилия, водеща началото си още от самурайските кланове. Баща му бил офицер в имперската армия, специалист по комуникациите, и след войната създал собствена компания за портативни комуникационни устройства. През Корейската война забогатял, продавайки изделията си на американската армия. Самият Ямаото отначало се интересувал от изкуство. Прекарал няколко години в Европа, където учел класическо пиано по настояване на майка си. Явно е бил нещо като вундеркинд. Но когато навършил двайсет, баща му сложил край на тези занимания и го пратил в Щатите, за да довърши образованието си и да се включи в семейния бизнес. Ямаото получил магистърска степен по икономика в Харвард и ръководел делата на компанията в Щатите, когато бащата починал. Тогава синът се върнал в Япония, продал бизнеса и с парите създал партията и се кандидатирал за парламента.

— Учил пиано, значи. Това дали има някаква връзка с кода на диска?

— Възможно е. Не съм сигурен.

— Добре, продължавай.

— Очевидно службата на бащата в имперската армия и самурайското потекло са дали отпечатък върху политическите пристрастия на Ямаото, който е с ясно изразени десни убеждения. През 1985 година е избран от Нагано-кен, но още на следващите избори губи позициите си.

— Така е, в Япония не избират заради идеи — подметнах. — Който плаща, той пие.

— Именно това е урокът, който Ямаото усвоява от поражението си. Когато го избират, той влага цялото си време и политически капитал в борбата срещу член девети от конституцията, та да може Япония да възвърне военната си мощ и да изрита американците от страната, и настоява в училищата да се преподава шинто. След поражението си не се отказва и отново се кандидатира, но този път води съвсем друга политика. Насочва вниманието си към пътищата и мостовете, които ще построи за избирателите си, към субсидиите за ориза и данъците, а националистическите изхвърляния остават на заден план. През осемдесет и седма отново е избран и досега е в парламента. Партията му обаче си остава маргинална. Никога не съм чувал от ЛДП да са й предлагали да участва в коалиция. Съмнявам се, че някой е чувал за нея извън Нагано-кен. Трябва обаче да се знаят някои неща. Първо, партията на Ямаото е много добре финансирана. Наследството на бащата. Второ, той прекрасно знае как се дели баницата. В Нагано има няколко селскостопански района и Ямаото им осигурява субсидии, освен това е яростен противник на идеята да се облекчат строгите правила срещу внос на ориз отвън. И трето, шинтоистката общност го подкрепя.