Рейн-сан: Специални убийства
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Специални убийства». Краткое содержание книги:
Това го знаех. Добрите търговци и преговарящи имат слабост към практическите съображения. Те са сигнал за промяна — от „дали“ към „как“, от принципа към цената.
— Бяха ни нужни още пет месеца да го убедим. Щяхме да му дадем еднократна сума, достатъчно голяма, та да отпаднат всичките му финансови грижи, плюс годишна издръжка. Фалшиви документи, убежище на тропиците — нашият еквивалент на програмата за защита на свидетелите, но в луксозна класа. В замяна на това той трябваше да ни изкаже и майчиното мляко на ЛДП — подкупите, комисионите, връзките с якудза, убийствата на хора, готови да направят разкрития. Говорим за солидни доказателства — микрофони, снимки, записи на телефонни разговори и неща от този род, които могат да послужат в съда.
— И какво смятате да правите с тях?
— Какво мислиш, че ще правим? С такава информация правителството на САЩ ще държи ЛДП в ръцете си. И тогава отпадат всичките ни грижи с базите в Окинава и Ацуги, с вноса на ориз, полупроводници, коли и всичко, от което имаме нужда. Тук ЛДП е властта, а ние ще сме силата, която стои зад нея. И до края на столетието Япония ще е момче за всичко на Чичо Сам.
— Каква беше връзката ви с Бени?
— Горкият Бени. Той беше ценен източник на информация за отрепките от ЛДП. Познаваше играчите, но нямаше достъп. Достъп имаше агентът.
— И все пак го пратихте в апартамента ми.
— Да, пратихме го. Сам, за да те разпита.
— Как разбрахте какво се е случило с него?
— Стига, Рейн, вратът му е счупен професионално на две крачки от апартамента ти. Кой друг ще го направи, някой от съседите ти пенсионери? Освен това имаше микрофон. И чухме всичко. Чухме го как ме обвиняваше, тоя дребен педал!
— А другият?
— Не знаем нищо за него, освен че е намерен на стотина метра от мястото, където полицаите са открили трупа на Бени.
— Бени ми каза, че бил от Боейчо Боейкиоку. И че ти държиш връзка с тях.
— Вярно е, че аз държа връзката с тях, но нямам никаква представа кое е приятелчето му. Естествено, направихме проверка и се оказа, че не е от японските разузнавателни служби. Изпълнявал е частна задача и някой друг му е плащал. Знаеш, че на такива агенти не може да се вярва, Рейн. Помниш ли какви проблеми имахме с виетнамците заради един такъв провокатор?
Погледнах в огледалото за задно виждане и видях шофьора да ни наблюдава подозрително. Шансът да схване нещо от разговора ни на английски беше нищожен, но явно беше усетил, че нещо не е наред, и това го изнервяше.
— Та да си довърша приказката за нашия човек в ЛДП. Преди три седмици той склони да ни предаде информацията. Записал я на диск и — можеш ли да повярваш? — внезапно получава инфаркт насред Яманоте и се гътва. Пратихме хора в болницата, но дискът беше изчезнал.
— Откъде си толкова сигурен, че дискът е бил у него, когато е умрял?
— Сигурен съм, Рейн. Знаеш, че си имаме начини да проверим. Не мога да ти кажа какви, но разполагаме с надеждни методи. Това обаче не е най-интересното. Искаш ли да ти кажа кое е най-интересното?
— Умирам от нетърпение да го чуя.
— Добре тогава — той се наведе към мен и лицето му отново цъфна в гротескна усмивка. — Най-интересното е, че всъщност не е получил никакъв инфаркт. Някой му е светил маслото. Някой, който знае как да инсценира „естествена смърт“.
— Не знам, Хилгър. Звучи ми доста фантастично.
— Нали? Особено като знаеш, че не само в Япония, а и в цял свят единици могат да го направят. Всъщност единственият, за когото се сещам, си ти.
— Затова ли искаше да се срещнем? — попитах. — За да ми кажеш, че ме подозираш в подобна дивотия?
— Хайде, Рейн, стига сме го усуквали! Знам точно в какво си замесен.
— Не те разбирам.
— Така ли? Тогава имам да ти съобщя една новина. Половината от ангажиментите ти през последните десет години са за нас.
Какви ги дрънка, мамка му!
Той се наведе още по-близо до мен и ми прошепна на ухото имената на няколко видни политици, банкери и чиновници, споминали се без време от „естествена смърт“. И всичките я дължаха на мен.
— Могъл си да прочетеш тези имена във вестниците — казах, но знаех, че трудно мога да разчитам на това.
В отговор той ми съобщи за сайта за обяви, който използвах, за да се свързвам с Бени, и номера на швейцарската ми сметка.
„Дявол да го вземе! — от прозрението направо ми се зави свят. — Те през цялото време са те правили на глупак. И нищо не е свършило, както си мислеше. По дяволите!“
— Знам, че това е потресаващо за теб, Рейн — заяви Хилгър, като се облегна назад на седалката. — През всичките тези години си бил убеден, че работиш на свободна практика, а всъщност ЦРУ плащаше сметките. Хубаво, погледни го от добрата му страна. Ти си страхотен! Истински магьосник — правиш така, че тези хора да изчезнат без следа, без какъвто и да било признак за нечиста игра. Иска ми се да знам как го правиш, честна дума!