16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Какво е това? Празненство?
— По-скоро опит за успокояване на духовете. Въвлечени са в ожесточен спор.
— Взаимни обвинения?
— По-скоро насочени срещу Ема.
Доктор Куимпър въпросително вдигна вежди.
— Така ли? — взе каната от ръцете на Люси, отвори вратата на библиотеката и влезе. — Добър вечер.
— О, доктор Куимпър, може ли да поговоря с вас?
Беше гласът на Харолд, силен и раздразнен.
— Бих искал да знам какво сте имали предвид, като сте се намесили в един личен, семеен въпрос и сте накарали сестра ми да иде в Скотланд Ярд?
Доктор Куимпър спокойно обясни:
— Госпожица Кракънторп ми поиска съвет и аз й го дадох. По мое мнение е постъпила съвсем правилно.
— Осмелявате се да твърдите…
— Момиче! — беше познатото обичайно обръщение на стария Кракънторп. Той надничаше откъм кабинета зад Люси.
Тя се обърна доста неохотно.
— Да, господин Кракънторп?
— Какво ще имаме за вечеря днес? Искам къри. Правиш много хубаво къри. Цяла вечност не сме яли къри.
— Момчетата не обичат къри.
— Момчетата… момчетата… Какво ме интересуват момчетата? Важен съм аз. А и момчетата вече заминаха, слава Богу. Искам хубаво горещо къри, чуваш ли?
— Добре, господин Кракънторп, ще го имате.
— Чудесно! Ти си добро момиче, Люси. Грижи се за мен и аз ще се погрижа за теб.
Люси се върна в кухнята. Остави фрикасето, което беше предвидила, и започна да подготвя продуктите за кърито. Входната врата хлопна и през прозореца тя видя как доктор Куимпър сърдито закрачи от къщата към колата си, качи се в нея и потегли.
Люси въздъхна. Липсваха й момчетата. Донякъде й липсваше и Брайън.
Е, добре. Седна и започна да бели гъбите.
Във всеки случай, ще сервира на семейството страшно вкусна вечеря.
Нахрани зверовете!
Беше три часът през нощта, когато доктор Куимпър вкара колата си в гаража и влезе в къщата, като уморено притвори входната врата. Госпожа Джош Симпкинс беше родила две чудесни здрави близначета, които се прибавиха към досегашния осемчленен състав на семейството. Господин Симпкинс не прояви възторг при появяването им. „Две близначета — мрачно отбеляза той. — Каква е ползата от тях? Виж, ако са четири, е по-друго. Изпращат ти най-различни неща, идват журналисти, появяват се снимки по вестниците, а казват, че и Нейно Величество изпращала поздравителна телеграма. А какво са двама близнаци? Да храниш вместо една — две усти. В семейството ни никога не е имало близнаци, нито пък в семейството на жената. Някак си не е честно“.
Доктор Куимпър се качи в спалнята си и започна да се съблича. Погледна си часовника. Три и пет. Оказа се неочаквано трудна работа да изкара на бял свят тези близнаци, но всичко мина добре. Прозя се. Беше изморен, много изморен. С удоволствие погледна към леглото.
В този момент телефонът иззвъня. Докторът изруга и вдигна слушалката.
— Доктор Куимпър?
— На телефона.
— Тук е Люси Айлсбароу от Ръдърфорд Хол. Мисля, че ще е най-добре да дойдете. Изглежда всички са се разболели.
— Разболели? Как? Какви са симптомите?
Люси го осведоми.
— Идвам веднага. Междувременно… — той й даде бързи и точни инструкции.
После бързо навлече дрехите си, сложи още някои неща в чантата за първа помощ и веднага тръгна към колата си.
Около три часа по-късно докторът и Люси, и двамата доста изтощени, седяха в кухнята пред две големи чаши кафе.
— Уха! — доктор Куимпър пресуши своята и шумно я остави върху чинийката. — Имах нужда от това. Госпожице Айлсбароу, хайде сега да разгледаме факлите.
Люси го погледна. Следите на умората личаха ясно по лицето му и го правеха да изглежда по-възрастен за неговите четирийсет и четири години, черната коса по слепоочията му бе посребрена, а под очите му имаше сенки.
— Доколкото мога да преценя, те ще се оправят. Но искам да знам как стана всичко? Кой приготви вечерята?
— Аз — отвърна Люси.
— Каква беше тя? Подробно.
— Супа от гъби. Пиле с ориз и къри. Десерт от подсладено вино с каймак. Накрая пилешки дробчета и бекон.
— Canapes Diane — неочаквано уточни доктор Куимпър.
Люси се усмихна едва забележимо.
— Да, Canapes Diane.
— Добре, да разгледаме всичко. Супа от гъби — предполагам, от консерва?
— Не, разбира се. Аз я приготвих.