16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Искате да знаете какво е правил всеки от нас на 20 декември, така ли, инспектор Крадък?
— Ами… ъъъ… да, госпожице Кракънторп.
— Тъкмо преглеждах бележника си. На двайсети отидох в Бракхамптън за срещата на Фондацията за реставриране на църквите. Тя свърши към един без четвърт, а после е лейди Адингтън и госпожица Бартлет, които също бяха в комисията, обядвахме в ресторант „Кадена“. След обеда напазарувах малко — продукти и някои подаръци за Коледа. Бях в „Грийнфорд“, в „Лиал и Суифт“, в „Бутс“ и в още няколко магазина. Около пет без четвърт пих чай в „Детелината“, после отидох на гарата, за да посрещна Брайън, който пристигаше с влак. Прибрах се вкъщи към шест часа и заварих баща си в много лошо настроение. Бях му приготвила обеда, но госпожа Харт, която трябваше да му сервира чая, не се беше появила. Той беше толкова сърдит, че се затвори в стаята си и не ме пусна да вляза, нито пожела да разговаря с мен. Баща ми не обича да излизам следобед, но аз си го позволявам от време на време.
— Вероятно постъпвате разумно. Благодаря ви, госпожице Кракънторп — не можеше да й каже, че след като беше жена, висока метър и шейсет и осем, действията й през този следобед не бяха от голямо значение. Ето защо само попита: — Разбрах, че другите ви двама братя са пристигнали по-късно?
— Алфред дойде късно в събота вечерта. Каза, че се е опитал да ми се обади по телефона следобед, когато бях излязла, но ако е разстроен, баща ми никога не вдига слушалката. Брат ми Харолд пристигна за самата коледна вечер.
— Благодаря ви, госпожице Кракънторп.
— Може би не трябва да питам… — тя се поколеба. — Какво ново има, което предизвиква тези разпити?
Крадък извади папката от джоба си. Измъкна плика с върховете на пръстите си.
— Моля, не го пипайте. Познат ли ви е?
— Но… — Ема объркано се вторачи в него. — Това е моят почерк. Пликът на писмото, което написах на Мартин.
— Така си и помислих.
— Откъде го взехте? Тя дали…? Открихте ли я?
— Може да се окаже, че сме я открили. Този празен плик беше намерен тук.
— В къщата?
— В имението.
— Тогава значи… Тя наистина е дошла тук! Тя… Искате да кажете, че там, в саркофага, е била Мартин?
— Изглежда твърде вероятно, госпожице Кракънторп — внимателно отвърна Крадък.
Когато се завърна в града, това изглеждаше дори още по-вероятно. Чакаше го съобщение от Арман Десен:
Една от приятелките на Ана Стравинска е получила пощенска картичка от нея. Очевидно историята с морското пътешествие е била вярна. Пристигнала е в Ямайка и както ти каза, си прекарва чудесно.
Крадък смачка бележката и я хвърли в кошчето.
— Трябва да отбележа — каза Алегзандър, който седеше на леглото и замислено дъвчеше блокче шоколад, — че това беше най-страхотният ден в живота ми. Намерихме истинска улика — гласът му издаваше страхопочитание. — Всъщност цялата ваканция беше чудесна — добави щастливо той. — Не вярвам подобно нещо да ми се случи отново.
— Надявам се и на мен да не ми се случи — заяви Люси, която беше коленичила и подреждаше багажа му в куфара. — Ще вземеш ли всичката научна фантастика?
— Тези двете книги отгоре — не. Чел съм ги. Топката и обувките ми за футбол, а също и гумените ботуши могат да бъдат опаковани отделно.
— С колко много багаж пътувате вие, момчетата!
— Това няма значение. Ще изпратят ролса. Имат разкошен „Ролс-Ройс“. И един „Мерцедес Бенц“ от новия модел.
— Сигурно са богати.
— Много! И страшно приятни. И все пак не бих искал да си тръгвам. Може да се появи друг труп.
— Искрено се надявам да не стане.
— Е, в книгите често се случва. Искам да кажа, някой, който е видял или е чул нещо, също бива убит. Не е изключено да сте вие — добави той, като отвиваше ново блокче шоколад.
— Благодаря ти!
— Не бих искал да сте вие — увери я Алегзандър. — Много ви харесвам, а също и Стодърс. Смятаме, че не ви е мястото тук, като готвачка. Страхотна кльопачка! А сте и много разумна.
Последното явно беше израз на висше одобрение. Люси го възприе по този начин и отвърна:
— Благодаря! Но нямам намерение да бъда убита само за да ти доставя удоволствие.
— Тогава по-добре внимавайте — предупреди я Алегзандър. Той замълча, като похапна още малко, а после каза с леко безцеремонен глас: — Ако татко се отбива от време на време, ще се грижите за него, нали?