16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Точно така. Ем! Ей, Ема!
Ема Кракънторп влезе през вратата, свързваща библиотеката със съседната стая. Премести въпросително поглед от Седрик към инспектора.
— Виж, Ема, пристигнах за Коледа предната събота, нали? Дойдох направо от летището.
— Да — учудено потвърди Ема. — Беше тук около обед.
— Видяхте ли? — обърна се Седрик към инспектора.
— Сигурно ни мислите за много глупави, господин Кракънторп — любезно отговори Крадък. — Знаете, че можем да проверим тези неща. Мисля, че ако ми покажете паспорта си…
Той замълча в очакване.
— Не мога да намеря проклетото нещо — промърмори Седрик. — Търсих го сутринта, за да го изпратя в бюрото „Кук“.
— Мисля, че можете да го намерите, господин Кракънторп. Но всъщност не е необходимо. От регистрационната карта става ясно, че сте влезли в страната вечерта на 19 декември. Сега може би ще ми разкажете къде сте били от този момент до 21 декември по обед, когато сте пристигнали тук.
Седрик наистина изглеждаше много ядосан.
— Днес животът е отвратителен! — сърдито отбеляза той. — Цялата тази бумащина, попълване на разни формуляри. Ето какво се получава в една бюрократична държава. Вече не можеш да идеш, където искаш и да правиш каквото ти харесва! Някой вечно задава въпроси. За какво все пак е целият този шум около двайсети? Какво му е толкова специалното на двайсети?
— По една случайност това е денят, в който смятаме, че е било извършено убийството. Разбира се, можете да откажете да отговаряте, но…
— Кой казва, че отказвам да отговарям? Дайте ми малко време да помисля. На предварителното следствие бяхте доста уклончиви относно датата на убийството. Какво ново се е появило оттогава?
Крадък не отговори.
Поглеждайки към Ема, Седрик попита:
— Да отидем ли в другата стая?
— Ще ви оставя — бързо каза тя. На вратата се спря и се обърна. — Седрик, знаеш, че е сериозно. Ако двайсети е бил денят на убийството, трябва да обясниш на инспектор Крадък какво точно си правил тогава.
И отиде в съседната стая, като затвори вратата след себе си.
— Добрата Ема! — възкликна Седрик. — Е, хайде, да започваме. Да, наистина напуснах Ибиса на деветнайсети. Възнамерявах да прекъсна пътуването си в Париж, да прекарам няколко дни там и да потърся някои стари приятели по левия бряг на Сена. В самолета обаче попаднах на една много привлекателна жена… Страхотно момиче. С една дума, двамата слязохме заедно. Тя пътуваше за Щатите и трябваше да прекара няколко дни в Лондон, за да уреди някои делови въпроси. Пристигнахме в Лондон на деветнайсети. Отседнахме в хотел „Кингзуей Палас“, ако вашите шпиони още не са открили този факт. Регистрирах се под името Джон Браун — не върви да използваш собственото си име в подобни случаи.
— А на двайсети?
Седрик направи гримаса.
— Сутринта премина в състояние на отвратителен махмурлук.
— А следобедът? От три нататък?
— Момент да видя. Ами помотах се насам-натам, както се казва. Бях в Националната галерия — доста порядъчно място, нали? Гледах един филм, „Руина от планината“. Винаги съм си падал по уестърните. Този беше страхотен. После изпих едно-две питиета в бара, поспах малко в стаята си, а към десет часа излязохме с дамата и обиколихме различни заведения. Дори не си спомням повечето имена — едното май се казваше „Скачащата жаба“. Тя ги познаваше много добре. Натрясках се здравата и честно казано, не помня почти нищо. На следващата сутрин се събудих с още по-отвратителен махмурлук. Мадамата хукна да хване самолета си, а аз си залях главата със студена вода, отидох в една аптека да си купя нещо срещу главоболие и се отправих за насам, все едно че току-що съм пристигнал от „Хийтроу“. Реших, че няма смисъл да разстройвам Ема. Нали знаете какви са жените. Винаги се засягат, ако не се прибереш веднага вкъщи. Трябваше да взема пари назаем от нея, за да платя таксито. Бях останал без пукнат грош. Нямаше смисъл да искам от баща си. Никога не е давал пари с охота. Стиснат стар звяр! Е, инспекторе, доволен ли сте?
— Може ли нещо от всичко това да бъде потвърдено? Да речем, между три часа следобед и седем часа вечерта.
— Малко вероятно — весело отвърна Седрик. — Националната галерия, където пазачите те гледат с мътни погледи, и една изложба на картини, пълна с народ. Не, няма вероятност.
Ема влезе отново. Държеше малък бележник.