16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Вие я приготвихте? От какво?
— Четвъртинка гъби, пилешки бульон, мляко, запръжка от масло и брашно и лимонов сок.
— Аха. Вероятно всеки би казал: „Трябва да е от гъбите“.
— Не беше от гъбите. Аз също ядох малко супа, а съм съвсем добре.
— Да, вие сте съвсем добре. Не съм забравил.
Люси се изчерви.
— Ако искате да кажете…
— Не. Вие сте интелигентно момиче. И вие щяхте да пъшкате там, горе, ако имах предвид това, което си мислите. Както и да е, аз знам всичко за вас. Погрижих се да събера сведения.
— Защо, за бога, сте го направили?
Доктор Куимпър присви строго устни.
— Защото съм си поставил за цел да се информирам за хората, които идват и се установяват тук. Вие сте почтена млада жена, която върши тази работа, за да си изкарва прехраната, и изглежда, преди да дойдете тук, никога не сте имали никакви контакти със семейство Кракънторп. Така че не сте приятелка нито на Седрик, нито на Харолд, нито на Алфред, дошла да им помогне да свършат една малко мръсна работа.
— Наистина ли мислите…
— Мисля си много неща — отвърна Куимпър. — Но трябва да бъда внимателен. Това й е най-лошото на лекарската професия. Хайде да продължаваме. Пиле с къри. Ядохте ли от него?
— Не. Когато човек готви къри, изглежда се чувства нахранен само от миризмата. Разбира се, опитах го. Вечерях супа и малко десерт.
— Как сервирахте десерта?
— В отделни чаши.
— Колко от тях вече са прибрани?
— Ако искате да кажете измити — всичко е измито и подредено.
Доктор Куимпър изпъшка.
— Ето кое се нарича престараване.
— Да, разбрах го, след като се случи това, но боя се, че е точно така.
— Какво е останало от вечерята?
— В една купа в килера има малко от кърито. Смятах да го използвам за пикантната супа, която предвиждах за вечеря. Остана и от супата е гъби. Но от десерта и от солените неща, сервирани след него — нищо.
— Ще взема супата и кърито. А сос? Имаше ли и сос към яденето?
— Да, в едно от тези глинени гърнета.
— Ще взема малко и от него — изправи се той. — Ще се кача горе да ги погледна пак. Ще можете ли да удържите крепостта до сутринта? Хвърляйте им по едно око. До осем часа ще изпратя сестра с необходимите указания.
— Бих искала да ми кажете веднага. Мислите ли, че става дума за хранително отравяне или… или… просто за отравяне?
— Вече ви казах. Лекарите не могат да мислят — те трябва да бъдат сигурни. Ако има положителен резултат от изследването на тези храни, имам право да изразя мнение. В противен случай…
— В противен случай? — повтори Люси.
Доктор Куимпър сложи ръка на рамото й.
— Грижете се за двама души по-специално — подчерта докторът. — За Ема. Не бих искал да се случи нещо на Ема… — в гласа му имаше вълнение, което той не успя да скрие. — Тя дори още не е започнала да живее. А знаете ли, хора като Ема Кракънторп са солта на земята… Ема… Да, Ема означава много за мен. Никога не съм й го казвал, но ще го направя. Грижете се за нея.
— Можете да бъдете спокоен — увери го Люси.
— Грижете се и за стария. Не мога да кажа, че е от любимите ми пациенти, но все пак ми е пациент и проклет да съм, ако позволя да бъде премахнат, защото някой от противните му синове, или може би и тримата, искат да си отиде от този свят, за да разполагат с парите му.
Той внезапно й хвърли шеговит поглед.
— Така. Много се разприказвах. Бъдете добро момиче, дръжте си очите отворени, но си затваряйте устата.
Инспектор Бейкън изглеждаше разстроен.
— Арсен? — попита той. — Арсен?
— Да, в кърито. Тук има от него — за вашите хора, да го видят. Направих само най-обикновено изследване на малко количество, но резултатът е абсолютно категоричен.
— Значи става дума за отровител?
— Така изглежда — студено отвърна Куимпър.
— И всички са пострадали, е изключение на онази госпожица Айлсбароу.
— С изключение на госпожица Айлсбароу.
— Изглежда малко подозрително.
— Какъв мотив би могла да има?
— Може да е смахната — предположи инспектор Бейкън. — Някои външно изглеждат напълно нормални и въпреки това са си побъркани, така да се каже.
— Госпожица Айлсбароу не е ненормална. Говоря ви като медицинско лице. Тя е толкова нормална, колкото сме ние двамата с вас. Ако госпожица Айлсбароу е сложила арсен в кърито на семейството, тя би го направила поради някаква причина. Нещо повече, тъй като е доста интелигентна млада жена, би се постарала да не бъде единственият човек, който не е пострадал. Би постъпила така, както всеки умен отровител щеше да направи — да хапне съвсем малко от отровното къри, а после да преувеличи симптомите.