Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Но, тъй като в нрава на Джолиън младши имаше и заченки на безпристрастие, той размисли, че е може би погрешно да заклеймява като варварство една постъпка, която доказваше просто липса на въображение, защото нито един от хората с подобно гледище не е бил в положението на затворените животни и не може следователно да се очаква, че ще разбере техните чувства.
Едва когато напуснаха градината — Джоли и Холи в блажено опиянение, — Джолиън старши намери възможност да заговори на сина си по въпроса, който тежеше на сърцето му.
— Чудя се какво да правя — каза той. — Ако продължава да се държи така, не зная докъде ще стигнем. Исках да отиде при лекар, но тя не желае. Упорита като муле! Щом не иска да направи нещо, няма да го направи, и толкова!
Джолиън младши се усмихна; очите му се спряха на бялата му брадичка. „И двамата сте си лика-прилика“ — помисли той, но не продума.
— После — продължи Джолиън старши, — и тоя Босини! С удоволствие бих му натрил носа, но не е моя работа, макар че… Не виждам защо да не го сториш ти — добави неуверено той.
— Какво е направил? По-добре да се разделят още сега, ако не се разбират!
Джолиън старши погледна сина си. Щом стигнаха до разискване на въпрос, свързан с отношенията между двата пола, той стана недоверчив. Джо сигурно имаше малко превратни разбирания по въпроса.
— Да — а, не зная как мислиш ти — каза бащата. — Предполагам, че симпатиите ти са на негова страна… няма да се изненадам, ако е така; но аз мисля, че той се държи отвратително, и, ако ми се мерне пред очите, ще му го кажа.
После изостави тая тема.
Невъзможно беше да разисква със сина си каква е всъщност и какво значение има измяната на Босини. Нима синът му не бе сторил същото нещо (може би дори по-лошо) преди петнайсет години? Последиците от тая лудост сякаш нямаше да имат край!
Джолиън младши също мълчеше; той бе проникнал веднага в мисълта на баща си, защото, смъкнат от оная висота, откъдето всичко изглежда очевидно и просто, той бе придобил много по-проницателна и изтънчена възприемчивост.
Но отношението, което бе възприел преди петнайсет години към въпросите на пола, се различаваше от това на баща му. Невъзможно беше да се хвърли мост над тая пропаст.
Той каза равнодушно:
— Сигурно се е влюбил в друга жена.
Джолиън старши го погледна с подозрение.
— Не зная — отговори той. — Но така разправят.
— Трябва да е вярно тогава — забеляза неочаквано Джолиън младши; — предполагам, че са казали коя е тя?
— Да — потвърди Джолиън старши. — Жената на Соумс!
Джолиън младши не подсвирна. Събитията в собствения му живот му бяха отнели способността да подсвирква по такъв повод — само загледа баща си и едва доловима усмивка пробягна по лицето му.
— Те бяха неразделни приятелки с Джун! — промълви той.
— Бедничката Джун! — прошепна Джолиън младши. Представяше си я все още тригодишно дете.
Джолиън старши неочаквано се спря.
— Не вярвам нито дума от всичко това — каза той. — Женски приказки. Повикай файтон, Джо, страшно съм уморен!
Застанаха край един ъгъл да чакат дали ще се зададе някой празен файтон; в това време край тях минаваха карета след карета, отвеждащи от Зоологическата градина „форсайтовци“ от всякакъв вид. Хамутите, ливреите, лъскавите космати коне блестяха под лъчите на майското слънце и всяка карета, файтон, екипаж, кабриолет сякаш пееше с колелетата си:
Такъв, както е известно, е подходящият съпровод за разходката на всеки Форсайт.
Един екипаж, теглен от чифт алести коне, се движеше по-бързо от всички други. Той подскачаше леко на високите си пружини и четиримата пътници се клатушкаха вътре като в люлка.
Тази кола привлече вниманието на Джолиън младши; той позна веднага на задната седалка чичо си Джеймс — невъзможно беше да не го познае, при все че бакенбардите му бяха съвсем побелели. Срещу него, заслонили гърбовете си със слънчобрани, Рейчъл Форсайт и по-голямата й омъжена сестра Уинифред Дарти, в безукорни тоалети, бяха вирнали високомерно глави като птиците, които бяха видели в Зоологическата градина; до Джеймс се бе облегнал самият Дарти в стегнат, закопчан догоре редингот, с показващи се от ръкава грижливо изгладени маншети.