![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Можеш да изясниш някои неща, които трябва да проследим.
— Например?
— Длъжността на Джейн Уинд в структурите на ОКР. Няма да ти е трудно, и ти работиш там. А също така и ролята на съпруга ѝ. Може би нещо в нейното минало е станало причина за смъртта му.
— Състоянието на тялото му сочи, че е бил убит преди нея — възрази Роби.
— Именно това ме кара да си мисля, че причината е бил Рик Уинд — каза Ванс. — Какво още знаеш за него?
— Преди да се уволни, е служил в Ирак и Афганистан — рече Роби.
— Като всеки втори в униформа през последните десет години — отбеляза тя.
— По всичко личи, че е напуснал армията с чисто досие. Съпругата му също е посещавала Ирак и Афганистан, но командирована от ОКР.
— По едно и също време с него ли?
— Не, по-късно.
— Казваш, че е напуснал армията чист, но може би има и нещо друго, нали? Колко време е бил в Близкия изток? Раняван ли е, бил ли е пленник? Или просто е променил отношението си?
— Искаш да разбереш дали по някакъв начин не е преминал на другата страна? И дали не е станал предател?
— Искам — каза тя.
— Не мога да отговоря на този въпрос.
— Не можеш или не желаеш?
— Не знам отговора.
— Отрязали са му езика.
— Аз бях там, агент Ванс.
— Снощи се поразрових в компютъра му — каза тя.
— Това може да се окаже опасно.
— Изпратих имейли до няколко от нашите експерти по Близкия изток. Отговорът е, че ислямските фундаменталисти понякога режат езиците на хората, които смятат за предатели.
— Вярно е — каза Роби.
— Може би и нашият случай е такъв.
— Трябва да знаем още много неща, за да бъдат обосновани подобни подозрения.
— Режат езици, взривяват автобуси. Това ми намирисва на международен тероризъм, Роби.
— Но защо автобусът?
— Заради кръвопролитието. Страната изпада в шок — каза тя.
— Може би.
— Рик Уинд е замесен по някакъв начин. В един момент губи доверието им и е ликвидиран. А след това убиват и съпругата му, защото не знаят дали не е споделил нещо с нея.
— Бившата му съпруга — поправи я Роби. — Която работи в ОКР. Ако е споделил нещо с нея, тя щеше да ни уведоми. А не го е направила.
— Може би не е имала този шанс.
— А може би не е пожелала.
— Това също е работна теория.
— Предполагам — кимна Роби и се почеса по бузата.
— Не ми изглеждаш много убеден.
— Защото не съм.
47
Роби приключи с детайлите около стрелбата за около час и излезе навън. Днес беше по-топло, а и грееше слънце. Един от малкото безоблачни дни във Вашингтон, особено през този сезон. Обикновено американската столица приличаше на биволско око върху метеорологичната карта — атмосферни фронтове от север, юг и запад редовно минаваха над Апалачите и се срещаха над региона. Техният сблъсък бе причина за ужасното време.
Но днес то беше хубаво.
Очите му се спряха на цветните листове по тротоара. Те обозначаваха загинали хора. Май времето е единственото хубаво нещо тук, каза си той. После се замисли над фактите, които бе научил от Ванс.
Нападателите бяха стреляли от служебен автомобил на Сикрет Сървис. Същият бе обявен за изчезнал. Но нищо не изчезваше току-така от Сикрет Сървис.
Преди години Роби беше работил с въпросната служба, помагайки за разчистването на една бъркотия в страна, която никога повече не би пожелал да посети. В сравнение с мастодонтите ФБР и МВС тази служба изглеждаше съвсем малка. В замяна на това разполагаше с отлично подготвени и лоялни служители — на практика единствените федерални агенти, които систематично бяха обучавани да застават на пътя на куршума, предназначен за обекта, когото охраняваха.
Роби извърна глава наляво към мобилния команден център на ФБР. Пристъпи към вратата и почука. Отвори му някакъв агент, който погледна служебната му карта и го пусна да влезе, може би защото навреме спомена и името на Ванс. Сглобяемата къщичка беше задръстена със свръхмодерна електронна апаратура. Вътре имаше още четирима души. По негова преценка двама от тях бяха оперативни агенти, а другите — технически персонал. Именно техните ръце летяха по клавиатурите, запълвайки мониторите с безкрайни потоци информация.
— Ванс каза, че разполагате с част от записите на охранителните камери в района на взривения автобус — рече той. — Може ли да ги видя?
— Изчакайте за секунда — отвърна агентът, който му отвори. После извади телефона си и набра кратък есемес.
Роби беше готов да се обзаложи какво е съдържанието му.
Иска разрешението на Ванс да ми покаже записите.
Това беше напълно в реда на нещата. Във ФБР не работеха глупаци. След секунда прозвуча мелодичният сигнал за съобщение. Агентът погледна близкия екран и му махна да се приближи.