Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Да му се не види — изруга той и започна яростно да навива кордата. — Може Анди да не е успял да нанесе всички новопостъпили дарения.
— Де да имаше такова просто обяснение. Но не е така. Последните записки в бележника на Анди бяха правени четири дни след като жената от Лъндин предаде парите.
Маклийн хвърли въдицата върху каменните плочи в краката си. Чувстваше паренето на сълзи в очите си.
— Това е истински шибан позор. И ти очакваш от мен да се чувствам виновен, задето се каня да отида в Нотингам? Поне имам намерения да работя честно и да си получавам честно парите, а не да крада. Просто не мога да повярвам!
— И аз не можех. Но какво друго обяснение би могло да има? — Мик поклати глава. — И това е човек, който продължава да получава заплата.
— Кой е той?
— Не би трябвало да ти казвам. Не и преди да реша какво да предприема по този въпрос.
— Ясно е какво трябва да предприемеш. Трябва да кажеш на Анди. Ако съществува някакво невинно обяснение, той ще може да го даде.
— Не мога да кажа на Анди — възрази Мик. — Господи, понякога ми се иска да се махна от цялата тази гадост. Да тегля чертата и да започна наново някъде другаде. — Той поклати глава. — Не мога да кажа на Анди, Иън. Той и без това е изпаднал в депресия. Ако му кажа това, то може да го довърши.
— Ами кажи тогава на някой друг. На някой от централата. Трябва да помогнеш да спипат това копеле. Кой е, кажи ми. След две седмици вече няма да бъда тук. На кого бих могъл да кажа? — Маклийн чувстваше, че изгаря от желание да научи истината. Това бе още нещо, което би му помогнало да повярва, че е взел правилното решение. — Кажи ми, Мик.
Вятърът развяваше кичури от косата на Мик пред очите му и му спестяваше необходимостта да прочете отчаянието, изписало се по лицето на Маклийн. Но необходимостта да сподели бремето си бе толкова силна, че нямаше как да я пренебрегне. Той отметна косата от очите си и срещна погледа на приятеля си.
— Бен Рийки.
Петък, 29 юни 2007
Гленротес
Карен беше принудена да признае, че е впечатлена. Хората от Нотингам не само бяха свършили добра работа, но и детектив Феми Отитоджу бе написала доклада и бе го изпратила по мейла в рекордно кратък срок. Разбира се, каза си Карен, на нейно място и тя самата би постъпила така. Като се има предвид естеството на информацията, която тя и партньорът й бяха успели да получат, логично би било всеки полицай, работещ на изпитателен срок в криминалния отдел, да пожелае да изтъкне незабавно заслугата си.
А имаше какво да се изтъква. Детектив Отитоджу и партньорът й бяха открили кой бе забъркал следите, изпращайки пари на Джени Прентис от Нотингам. И което бе най-важно, тя даваше и първия възможен отговор на въпроса кой би се радвал да не види никога повече Мик Прентис. По онова време страстите са се били развихрили, популярността на профсъюза е била спаднала значително. Имало е многобройни избухвалия на насилие, и то невинаги при сблъсъци между стачници и полиция. Напълно е било възможно Мик Прентис да бъде погълнат от огъня, с който си е играел. Ако е казал открито на Бен Рийки, че знае истината; ако Бен Рийки наистина е бил виновен и ако Анди Кар е бил въвлечен в тази история поради близостта си с другите двама, то това би дало мотив за премахването на двамата мъже, изчезнали приблизително по едно и също време. Може би Анджи Кар беше преценила правилно брат си. Може би той не се беше самоубил. Може би и Мик Прентис, и Анди Кар бяха станали жертви на убиец или убийци, опитващи се отчаяно да защитят доброто име на корумпиран служител на профсъюзите.
Карен потръпна.
— Развинтено въображение — каза тя на глас.
— Какво каза? — Фил откъсна очи от екрана на компютъра и я загледа недоумяващо.
— Извинявай. Просто се упрекнах, че ме избива на мелодрама. Казвам ти, ако на тази Феми Отитоджу някога й се прииска да дойде да работи на север, бих я взела на мястото на Минт така бързо, че той не би разбрал какво му се случва.
— Е, това не би било кой знае колко необичайно за него — отвърна Фил. — А какво, между другото, правиш ти тук? Не трябваше ли вече да разговаряш с очарователната госпожа Ричмънд?
— Изпрати ми съобщение — Карен погледна часовника си. — Щяла да закъснее мъничко.
— И какво я е задържало?
— Доколкото разбирам, трябвало да разговаря с юриста на някакъв вестник за една своя статия.
Фил цъкна с език.