Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Трябва да провери кога плаща Померанц и да получи от него гаранции, че ще има пари за Мардел, ако все още е слаба и не може да работи. Нищо друго не му оставаше, освен да си признае, че е дошло време да й отреже квитанциите, но дори и Мейроуз щеше да схване, че трябва да я види преди това. Работата беше рискована, затова май щеше да е по-добре, ако изобщо не си ходи вкъщи. Трябва да се изплъзне от опашката, която вероятно Мейроуз е изпратила на летището, и да отиде направо при Мардел. Е, не бива да е толкова направо. Ще мине по алеята зад къщата и ще влезе през задната врата.
Стюардесата поднесе обяда.
— Защо в самолетите никога не сервират италиански ястия?
— Да сте яли претоплени макарони? Знаете ли на какво приличат?
— Мисля, че мога да се досетя.
— А спагети от кутия?
— От кутия?
— Претоплени макарони е още по-лошо. Знам, защото мъжът ми е италианец, горе-долу се справя със спагетите в кутия, но с макароните… по-скоро е готов да си отреже ръцете до китките.
— Ще ям салата. Не вярвам стомахът ми да я изхвърли.
— Е, хлябът не е нещо кой знае какво, но не е лош.
Самолетът кацна на летище „Ла Гуардиа“. Чарли намери служебен телефон и се обади на Ариго Свиато, който оглавяваше отряда за специализирани самолетни кражби на багаж и високи технологии, а негов бос беше Релиджо Вулпиджи, предишния шеф на Чарли. Каза на Ариго, че се налага да се измъкне от летището без никой да го види. Ариго попита за номера на багажа му, а когато Чарли му отговори и къде се намира в момента, той му каза да чака на мястото, докато изпрати пикап, който ще го откара право в Бруклин.
— Всъщност трябва да отида в Ню Йорк.
— Защо не? В пикапа ще намериш багажа си.
Четиридесет и втора глава
Мардел внимателно подбра дрехите си. Облече златистожълтия пуловер, с който Чарли я бе видял, когато обядваха заедно за пръв път и се погрижи прическата на Клеопатра да бъде точно както трябва. Тоалетът го бе разчувствувал толкова дълбоко, че той не скри възхищението си, а сега тя искаше да се хареса на госпожица Прици, така че да изпита гордост от избора на Чарли за нейна съперница.
Госпожица Прици се беше обадила по телефона предишната вечер. Каза, че иска да се отбие и да побъбрят. Да си побъбрят!? Е, добре. Госпожица Прици се държа така възпитано, че Мардел бе принудена да я покани на чай. Точно в пет на вратата се позвъни. Беше госпожица Прици.
Британският английски на Мардел бе съвсем подходящ за случая сега.
— Здравейте, госпожице Прици — каза тя и протегна ръка за поздрав. Усещаше, че не би могла да преиграе с британското произношение, дори и да искаше, защото беше невъзможно.
Мейроуз пое ръката й, здрависаха се мълчаливо.
Влязоха в дневната, където върху масата бяха сложени прибори за чай.
— Не знаех дали обичате силен чай, затова реших да го направя нито много слаб, нито много силен. Моля, седнете.
Мейроуз седна, съзерцавайки чая, и лакомо се втренчи в малкото сандвичи със ситни тънки парченца пушена сьомга, краставичка и кресон.
— Хм, изглежда вкусно!
— Чаят е първо качество, от най-високите градини в Хималаите — Бенгал, от Дарджиминг. Човек си мисли, че всички го харесват. Но знаете ли, хората обичали и китайски лапсанг сучонг, въпреки острата миризма на пушек.
Очите на Мейроуз изстреляха предизвикателни искрици към Мардел.
— С нетърпение очаквах срещата ни.
— Аз също — Мардел се мъчеше да влезе в ролята на лейди Идит Ивънс.
— Разбрах, че работите в казино „Латино“.
— Да.
— Дядо ми е собственикът.
— Чудесно! Вашият дядо. Един наистина много известен човек!
— Да.
— Имам една приятелка, госпожица Хариет Блекър, която събира материал за дисертация в областта на бихейвиоризма. Какво ли не би дала, за да се срещне с дядо ви, ако трябва, би се лишила и от пръстите на краката си.
— Стар е вече моят дядо. Оттегли се. Не се среща с никого.
— Жалко. Хубаво направихте, че се обадихте да се видим.
— Дойдох, за да поговорим за Чарли — Мейроуз изговаряше някои думи със слаб британски акцент и Мардел отбелязва печеливша точка в графата на ла Тур.