Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
Мелън кипеше от бяс. Безсъвестна сган от развратени политици искаше да опропасти живота на прекрасен млад човек, само за да не изпусне скапаната власт над този град, който той така се стараеше да обича по християнски. Какво ли имаше да се обича? Ню Йорк в най-добрия си вид представляваше снимка за календар на авиокомпания от птичи поглед — по тридесет карета сгради в двете посоки на три авенюта в Манхатън, а неговият символ — ябълката, беше точно на Адам и Ева, символът на грехопадението — също ябълката.
Тези безскрупулни политически подлоги вероятно са извършили десет пъти повече злоупотреби, отколкото той и хората му подозираха. Залогът сигурно бе по-висок от самите небеса, за да позволи многоуважаваният господин кмет да го забъркат в подобен коварен план, да си играят с живота, отпуснат от Бога на неговия безцветен и безмозъчен син, да им служи вместо десетцентов чип в порочна хазартна игра.
Джордж Ф. Мелън не беше наивник и със сигурност знаеше за организираната престъпност. Та той беше американски бизнесмен, занимавал се със строителство из цялата страна през по-голямата част от живота си. И макар че строеше за възвишение Славата Господня и Н. В. Рейтинг, като съблюдаваше правилата на канадската борба, това обстоятелство не го бе пощадило от безмилостните изисквания на гангстерите. Беше им плащал. Даже от време на време беше обядвал или вечерял с някои от тях, защото смяташе, че така се прави успешна бизнесполитика. Съпругите, семействата на гангстерите му изпращаха най-прочувствените и изпълнени с религиозен трепет коледни картички.
Но какво от това, основната тежест в неговата предизборна платформа падаше върху обещанието да използува властта за смазване, или поне за преодоляване на престъпните сили в град Ню Йорк чрез разумни преговори. И въпреки богатия си опит с гангстерите и амбициозните му планове по отношение на организираната престъпност, той не направи връзката между долнопробната заплаха, засягаща неговата кандидатура и бъдещето на сина му с живота и свободата на един от заместник-босовете на Прици. Джордж Ф. Мелън беше убеден, че момчето ще остане в капана на мръсните политици (кой друг може да го е поставил, освен те), докато не минат изборите.
Чувствуваше се смазан от отговорността, че толкова много хора извън най-тесния кръг от съветници и сътрудници знаят за неговата решимост да накаже онзи бандит, застрелял друг бандит в съдбовната нощ на Манхатънския бряг почти пред очите на кмета на град Ню Йорк и без съмнение в присъствието и със знанието на висши офицери от полицията. У него бавно се оформяше мисълта, че може би, в крайна сметка, в злата участ на Марвин има пръст криминалната организация. Смутен и объркан, той разговаряше с двама от помощниците си в кампанията, които висяха около бюрото му.
— Не, не мога да повярвам — каза той. — Просто не ми се вярва, че кметът на града в наше време и на тази възраст може да падне толкова ниско, че да си осигури преизбиране, като стори злина на сина ми.
— Не се съмнявай, Джи Еф35, той точно това е направил.
— Не мислите ли, че е работа на престъпните елементи?
— Какво общо имат те с изборите?
— Уговорете ми среща с кмета за тази вечер.
— Утре са изборите, Джи Еф.
— Той държи сина ми за заложник, трябва да се срещна с него.
Срещата бе уредена доста трудно, защото по понятни причини кметът считаше, че Джордж Ф. Мелън излиза извън рамките на политическия рейд и го злепоставя ненужно. Сътрудниците му се бяха погрижили да ангажират стая в Мак Бърни, клон на УМСА, в Западния район, Сто двадесет и трета улица, където двамата се видяха за петнадесет минути — от шест и половина до седем без петнадесет същата вечер. Кметът пристигна сам, носеше слънчеви очила. Джордж Ф. Мелън вече бе там, когато на вратата на единичната стая се почука. Кметът седна на единствения стол.
— Съжалявам за неприятностите ви, Мелън — каза кметът.
Той бе свръхподвижен човек, който обаче си представяше, че е център на спокойствието и душевното равновесие.
35
Джордж Ф. — при обръщение към лице