Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Как ще я караме, Чарли?
— Мей, трябва да ти го кажа, не сме сгодени. Ти знаеш, че е тъй.
— Не съм дошла чак дотук, за да слушам такива приказки.
— Трябва да се разберем, ти знаеш.
— За оная планина ли ще се жениш? Тя даже не е от нашите.
— Няма да се женя изобщо, Мей.
— Тогава я зарежи, да започнем на чисто.
— Момичето е болно от пневмония. Сега не мога да помисля за това.
— Е, ще трябва — или тя, или аз.
— А защо? Защо да не я караме както досега?
— О, не, така не мога.
— Идващата сряда ще бъда в Ню Йорк. Остави ме да помисля.
— Чарли, к’во ще стане, ако решиш в нейна полза, нали знаеш какъв бизнес въртиш? Тя наясно ли е?
— Не, не мисля.
— Ако все още не знае, скоро ще се досети. Тя дори не е американка, а англичанка, не очаквай да те разбере.
— Преживяла е много мъки. Мили Боже, ти нищо не знаеш! Аз съм като спасителна скала в морето, на която тя може да се покатери. Не знам как да ти обясня, но чувствувам, че а мръдна — а се удавила.
— Ами аз? Да не би да си въобразяваш, че се справям с всичко ей така, като с досадна настинка! Какво ще стане с мен, Чарли?
— Ще размисля и ще ти кажа.
— Значи само защото ти се опъвам, ти ме смяташ за Атлас, подпрял сърцето ти. И когато ножът опре до кокала, ще си принуден да направиш нещо, тъй като тя била преживяла много мъки, а според теб аз не съм, то това е довод, че с мен всичко ще е наред, нали така?
— Само така ми остава да мисля. Как трябва да мисля, искам да кажа, как да поправя нещата, ако не мисля така.
— Мисли правилно и всичко ще се оправи. Ние сме родени един за друг. Живеем и мислим по еднакъв начин. Може би те обичам и, защото се мъчиш да защитаваш онази жена, но ти и тя не си подхождате. Говорим за женитба, това е завинаги, трябва да си подхождате във всичко, или поне главното.
Тя неочаквано премина на сицилианско наречие.
— Говорим един и същ език, Чарли.
Той дълбоко пое дъх и го изпусна бавно.
— Да, знам, права си Мей. Това момиче е по-различно. Покрай нея е пълно с проблеми, как е попаднала тук, с летяща чиния? Но както ти каза, това е завинаги и аз не мога да си играя с живота ти. Не бива да правим грешка. Отпусни ми две седмици срещу цял живот, Мей.
Мей увисна на врата му и го побутна към стълбичката на леглото.
— От това нищо няма да излезе, Чарли. Само ще се влачи до безкрай. Срещнах се с дон Корадо. Казах му съвсем официално, че съм му изпратила известие на луксозна хартия, за нашия годеж и ще се женим.
Краката на Чарли омекнаха. Той се свлече на стола до леглото.
— Ти си казала ТОВА на дон Корадо?!
— Да, иска да знае датата. Пожела да организира голямо годежно тържество, да покани гости от почти всички семейства, пръснати из страната. Ще го бъде или не — трябва да му кажа, значи трябва да отговориш.
— Дата? Божке, Мей…
— Трябва да теглим чертата, Чарли. Това не може да продължава вечно.
Чарли се замисли за баща си и майка си, за дон Корадо и семейството, за живота извън семейството, който той не познаваше и не признаваше. А решеше ли да остане с Мардел, трябваше да излезе вън от кръга на своите хора. Ех, защо Мардел не беше момиче, което би се задоволило с тлъста пачка, за да забрави всичко!
— Аха — каза той, вперил втрещени очи в нейните. — Трябва да определим дата.
Тя го целуна.
— Да, така е по-добре, Чарли. Сега сме наясно и се успокой, защото дон Корадо вече е съобщил на много хора, на баща ми, например.
Тридесет и девета глава
Джордж Ф. Мелън знаеше, че бе изигран от Бог, от съдбата и най-вече от онези кучи синове в градската управа. Знаеше кой е автор на мръсния номер срещу него и сина му; управляващата партия най-хладнокръвно се бе заела да го съсипе чрез това нещастно, слабоумно и слабоволево подобие на син. Може би трябваше да го прати в семинарията да изучава телевизионна проповед, щом искаше да се посвети на Исус. Досега щеше да е създал своя Електронна църква и събрал бала пари, можеше вече да участвува в определянето на американската външна политика; но не, той твърдо бе решил да го прави бизнесмен. Нали някой трябваше да го наследи. Тогава тъкмо започваха строителството на телевизионни храмове.