Фамилията Прици

— Главорез?

— Знаете какво имам предвид — каза мрачно Мелън.

— Защо?

— Защото си мисля за бедата, която сполетя сина ми. Всичко води към един човек.

— Един човек?

— Човек, за когото не трябва да изпитваме никакво угризение, ако му светят маслото, както казват в престъпния свят. Той самият е убиец и понеже обявих намерението си да го разоблича и да го преследвам с цялата сила на закона, неговите хора направиха така, че синът ми да бъде обвинен и подложен на издевателства.

— Неговите хора?

— Кметът и другите. Той е престъпник, от чиито услуги се ползува Нюйоркската банда. Името му е Чарли Партана.

Лицето на Дженаро остана неподвижно.

— Искам да говоря с някого от подземния свят в Ню Орлиънс, далеч от Нюйоркската банда, който ще се наеме с премахването на господин Чарли Партана.

— Чарли Партана.

— Така се казва.

— Смятате, че този човек провали избора ви, господин Мелън?

— Да. И аз нямаше да съм човек, ако не изпитвам нуждата от отмъщение за това, както и за онова, което причиниха на момчето ми.

Дженаро се завъртя на стола, спря се с лице към двора и с гръб към Мелън, после вдигна очи към небето.

Мелън каза:

— Можете ли да уредите такава среща, господин Фустино?

Дженаро завъртя стола, за да погледне очите на Мелън и каза:

— Какво е това? За к’во ме мислите? Как може да молите за такова нещо? — Той отново намигна.