Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Боже мой, горкият Марвин…
— Общата присъда ще бъде 150 години, макар че е възможно да излежи само 65 за добро поведение, ако не…
— Какво ако не? — попита Мелън.
— Ами… има тук един… човек в Ню Орлиънс, който може значително да повлияе на общественото мнение, защото има голям авторитет, така че ако може да говорите с него…
— Кой е той?
— Казва се Дженаро Фустино. Той е голям филантроп.
— Започвате да говорите с евфемизми.
— Да.
— Той какво може да помогне?
— Няма нещо, което да не може да направи в този случай.
— Например какво? Как?
— Как да ви кажа, може би ще е в състояние да убеди… ъ… момичето, Лавърн Тоуби, да се откаже от показанията си… а-а… за наркотика, и а-а… за оръжието, с което е било извършено убийство, намерено у сина ви, както твърдят, какво да ви кажа, най-добре поговорете с него.
— Той към коя църква принадлежи?
— Защо?
— Искам да съм добре подготвен, за да няма изненади. Ако може да помогне, искам да получа покровителство и от най-високо място.
— Не знам точно, но мисля че е католик.
— Мога да стигна и до папата. Моля ви да научите каква е религиозната му принадлежност.
— Добре, ние може би ще ви уредим срещата.
— Нека бъде по-късно сутринта в сряда. Ще пристигна веднага, щом всичко около участието ми в изборите се изясни. Не че имам някакви съмнения в момента. Подпалих огън под краката на градската управа, а сега ми го връщат — счупиха ми гръбнака.
Мелън трясна телефонната слушалка.
Четиридесет и първа глава
Чарли се завръщаше, седнал в самолета до един пътник, който неспирно си тананикаше „Ах, тези глупости“. Беше истинско мъчение, не защото навяваше спомени за Мейроуз или Мардел, за това нямаше нужда от външен подтик, а защото бе едно безкрайно жужене.
Той се премести. Извърна поглед към прозореца и на свой ред започна да тананика „Марш на гарнизона от Вашингтон“, като в същото време се опитваше да мисли. Имаше една седмица до изборите — въпросът с Лавърн Тоуби и майка й бе уреден, образите им от изобличаващите Марвин Мелън снимки бяха изличени, което не им даваше възможност да свидетелствуват срещу него. Балистичната експертиза щеше да се окаже грешка, а лабораторният анализ на двете пликчета от фолио щеше да докаже недвусмислено, че вътре е имало талк. След като Марвин подпише декларацията, с която освобождава администрацията на хотела от каквато и да било отговорност за нанесените му морални щети, сметката с него е уредена. Но той, Чарли Партана, все още ще бъде в ръцете на двете жени, нахлули в живота му.
Сега отново беше чист, Джордж Ф. Мелън вече не го заплашваше, но играта на криеница не беше завършила. Щом Мей е наела частни детективи, за да ги следи с Мардел на летището в Маями и да установи, че е бил в апартамента й в Ню Йорк много пъти, то тогава сега няма да престане да го следи, докато не дойде официалният годеж, и тогава за него няма мърдане.
Но Мардел беше се разболяла. Кой изоставя човек, прекарал току-що пневмония? Тя изпитваше такава голяма нужда от него преди, а сега ще й е три пъти по-нужен. Поп ще се разплати с болницата, но дали тя има някакви пари, с които да преживява? Колко ли храна има в дома й, и може ли жена, току-що излязла от болницата, да влачи тежките чанти от супера? Не е работила в последно време, а нали си беше смахната, преди това изпращаше всяко пени, което й бе в повече, на майка си в Англия, може би даже няма с какво да пазарува. Необходимо е да я види. Трябва да си поговорят и лично да се убеди, че е добре. Ако я завари здрава, ще се опита да поохлади чувствата й, защото след почти триседмично прекъсване на връзката им тя може да е свикнала и така, без него.