Прокрадващ се в сенките

— Е, добре — скептично изсумтя Валдер. — А аз за какво съм ви?

— Как за какво? — искрено се изненада Илио. — И аз, и ти, приятелю, ще бъдем резервоар на сили, да ме вземе мрака! Нали Панарик и Земел все отнякъде трябва да черпят енергия?

— Тоест нас са ни поканили като един вид допълнителна ходеща сила?

— Не го приемай чак толкова навътре — Илио спря до врата, инкрустирана със синкава кост на огр. — Не само нас. Тук са също Ело и О’Карт.

— А Сингалус, Арцис и Дидра? Нима веселбата ще е без тяхното участие? — изуми се Валдер.

Излизаше, че от деветимата архимага на Ордена само шестима щяха да вземат участие в нелепото обуздаване на Неназовимия.

— Сингалус е в Исилия, а Арцис… ти нали знаеш как Земел се отнася с нашия приятел…

— Както орк с гоблин — навъсено кимна Валдер. — Което си е жалко, защото Арцис е един от най-силните.

— На мен ли го казваш? Сякаш не знам. Но така и не го намериха. Кой друг остана? А! Дидра изчезна някъде, не можахме да я открием дори и чрез мисловната поща. Вероятно пак е в Заграбия, при тъмните елфи.

— Шестима архимага да унищожат Неназовимия — прошепна Валдер. — Съмнително, много съмнително. Панарик не се ли сети, че може да призове маговете от висшите степени? Или направо целия Орден?

— Сети се, но Земел го убеди, че и ние шестимата сме достатъчни.

— Ох, този Земел, ще си изпати накрая! Той все същия ли си е?

— По-зле е. Теб нали от година и половина те няма?

— От две.

— Така. Земел постоянно беше заровен в книгите на огрите. Според мен по-безопасно е да си пъхнеш главата в устата на великан, отколкото да се заиграваш с тези древни фолианти — Илио въздъхна. — Добре, да влизаме вече, а?

— Да влизаме — сви рамене Валдер.

— Ама че вид имаш, приятелю — ухили се Илио. — Поне дрехите си да беше сменил. Непристойно е да се явяваш пред магистъра в такъв вид…

— Ще го понесе — измърмори Валдер, сега не му беше до закачките на Илио.

Земел съвсем беше загубил ума си, щом беше решил да си играе със забраненото шаманство на огрите.

— Е, Панарик може и да изтърпи външния ти вид, но как ли ще реагира на щита ти? — захили се Илио.

Валдер изобщо беше забравил, че част от неговото Я все още поддържа енергията на щита, с който се беше защитил от лошото време.

— По-добре го махни — посъветва го Илио. — Нали знаеш как реагира О’Карт на необосновано искрене на магическа енергия от други архимагове?

— Филандецът е станал прекалено мнителен, откакто се присъедини към Ордена на Валиостр — изсумтя Валдер и бутна вратата, водеща в залата на Съвета.

По някаква глупава детинска прищявка той реши да направи напук на приятелските закачки на Илио и не махна щита, а само го скри от погледите на околните, подхранвайки го мислено с тънка нишка енергия. Сега само Панарик можеше да го види, и то при условие, че специално го търси.