Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
— Майстор Валдер! — Гани най-накрая стигна до своя учител. — Ето, забравихте го.
И той подаде на архимага дълъг пакет.
— Какво е това? — леко учудено попита архимагът.
— Ама как, учителю — с обида в гласа започна Гани. Студът превръщаше излизащия от устата му въздух в облак пара. — Извикаха ви на събрание на Ордена, а забравихте жезъла си, тъкмо се прибрахте и веднага хукнахте. Затова си помислих, че може да ви потрябва.
— А защо си го увил в парцал? — сърдито попита Валтер, стараейки се да не се издава колко е доволен от постъпката на ученика.
Заповедта по мисловната поща беше свръхспешна, а това означаваше, че трябва да зареже всичко и незабавно да отиде на събранието на Съвета. Валдер скочи направо от верандата, без дори да успее да влезе в кабинета си, и жезълът му остана в неразопакования му багаж. Всъщност жезълът беше просто дан на традицията и нямаше никакви магически сили, затова по време на пътуването Валдер беше пъхнал ненужната пръчка на дъното на багажа си. Но докато крачеше от града на Маговете по Човешка, а после по Спящата котка, той съжали, че ще се яви на Съвета без символа за власт. Зад гърба му пак ще тръгнат приказки за момчето, което не зачита традициите на славния Орден на Валиостр.
— За да не ме спрат стражите — Гани подсмръкна с нос. — Те всичко надушват. А момче, носещо жезъл на архимаг, определено ще го спрат.
— Какво си е вярно, вярно е. Нашата стража е способна на това — Валдер разгъна плата и взе жезъла. — Благодаря ти, Гани, много ми помогна.
— Наистина ли? — разля се в доволна усмивка ученикът.
— Наистина.
— А може ли да дойда с вас, майстор Валдер?
— За съжаление, не. Това е съвет само за архимагове. А ти се загърни, че ще настинеш, и се прибирай в къщи, че вече мръква. Ще намериш ли пътя?
— Ще го намеря — кимна момчето и бързо закопча палтото си. — А вие там ли отивате?
Гани кимна към стърчащата над покривите кула на Ордена. Правата като струна улица на Маговете, на която, честно казано, за цялата й история не беше живял нито един маг, водеше до малък кръгъл площад, където се намираше кулата.
— Там.
— Е, добре — момчето подсмръкна със зачервения си от студа нос. — Ще тръгвам.
— Тръгвай, ученико. И още нещо. Докато се върна, повтори четиридесет и осма страница.
— Тази от малката синя книжка ли?
— Точно нея.
Гани не можеше да чете, но имаше феноменална памет. Без проблем можеше да възпроизведе чутото от Валдер дума по дума, често без дори да разбира за какво става дума. А Валдер просто за проба му беше прочел четиридесет и осма страница.
— Постарай се да я разбереш.
— Само да я разбера? — хитро попита ученикът.
— Само да я разбереш. А ако ти стане ясно, не се опитвай да я прилагаш, докако не съм до теб. Разбра ли?
— Разбрах — кимна Гани.
— Е, тогава тръгвай.
И без да дочака отговора на ученика, Валдер продължи с широки крачки по улицата на Маговете към кулата на Ордена, опирайки се на жезъла. Архимагът се усмихна мислено. Току-що бе накарал Гани да научи „Крилата на северния вятър“ — заклинание, което изучаваха само кандидат-майсторите, и то на петата година от обучението.
На улицата беше почти тъмно и жителите на околните домове бързаха да напуснат улицата и да се приберат до топлите огнища. Бавно и тихо улицата на Маговете потъваше в дългия сън на зимната нощ. През сивеещото небе проби ярката синя светлина на Камъка. Северната корона още не се виждаше, но най-ярката й звезда вече осветяваше хората със студена светлина.
Валдер можеше с часове да гледа звездите. Те го успокояваха и правеха този свят много по-прекрасен и чист, отколкото беше в действителност. Казваха, че в Безлюдните земи светлината и звездите са много повече, отколкото тук. А ако се изкачиш на Зам-да-Морт при джуджетата, можели да се видят дори още повече. Но Валдер не беше ходил нито в Безлюдните земи, нито в Планината на джуджетата. А и честно казано, такива рисковани авантюри не го привличаха особено.
Отнякъде подухна студен вятър и се опита да плъзне пипалата си под дрехите на Валдер. Архимагът прошепна заклинание и създаде непроницаем щит между себе си и вятъра.