Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— А, това не би трябвало да е проблем, стига да не ги оставяш да се търкалят из стаята.
— Джак знае, че не бива да си играе с хапчета.
— Всъщност имах предвид някои от пациентите ни, които са злоупотребявали с различни вещества. А сега за теб имам вълшебна лепенка.
— Джак, доктор Клей говори на теб — казва Мам.
Лепенката е за на ръката ми и кара част от нея да е все едно не е там. Също е донесовал и яки тъмни очила да носим, като е прекалено ярко в прозорците, моите са червени, на Мам са черни.
— Като рап звезди — казвам й аз. Стават по-тъмни, като сме извън Навън, и по-светли, ако сме вътре в Навън. Доктор Клей казва, че очите ми са суперостри, но още не са свикнали да гледат надалече, трябва да ги разтягам през прозореца. Никога не съм знавал, че в очите ми има мускули, слагам пръсти да ги натисна, но не ги усещам.
— Как е лепенката — казва доктор Клей, — усещаш ли още? — Той я отлепва и ме пипва отдолу, виждам му пръста, но не го усещам. После най-лошото нещо, той вади игли и казва, че съжалява, но ми трябват шест инжекции, за да не хвана ужасни болести, затова е лепенката, за да не ми болят иглите. Шест не е възможно, тичам в тоалетната, дето е част на стаята.
— Могат да те убият — казва Мам и ме влачи обратно при доктор Клей.
— Не!
— Говоря за микробите, не за инжекциите.
Пак е не.
Доктор Клей казва, че съм смел, ама не съм, изхарчих си смелото да изпълнявам план „Б“. Пищя и пищя. Мам ме държи на скута си, докато той забива иглите отново и отново, и те болят, защото той махна лепенката, аз плача за нея и накрая Мам ми я слага пак.
— Приключихме засега, обещавам. — Доктор Клей слага иглите в кутия на стената, наречена „Остри предмети“. Носи ми близалка в джоба си, оранжева, но аз съм ял вече много. Казва, че мога да си я запазя за друг път.
— … в много отношения той е като новородено, независимо от забележително напредналата му грамотност — казва той на Мам. Слушам силно, защото аз съм „той“. — Освен имунните проблеми е вероятно да се появят проблеми в областта на, да видим, социалната адаптация, естествено, сенюрната модулация — филтрирането и сортирането на всички стимули, които ще го залеят — плюс трудностите с пространственото възприятие…
Мам пита:
— Затова ли непрекъснато се удря в разни неща?
— Именно. Толкова добре е познавал затворената си среда, че не му се е налагало да се научи да преценява разстоянията.
Мам държи главата си в ръце.
— Мислех, че е добре. Повече или по-малко.
Не съм ли добре?
— Можете да гледате на това като…
Той спира, защото се чува чукане, когато отваря, е Норийн с нов поднос.
Аз се оригвам, коремът ми е все още пълен от закуска.
— В идеалния случай трудов терапевт за психическото здраве с квалификации в играта и художествената терапия — казва доктор Клей, — но по време на срещата ни тази сутрин беше единодушно решено, че най-важното в момента е да му помогнем да се чувства в безопасност. По-точно и на двама ви. Става дума за бавно, бавно разширяване на кръга на доверието. — Ръцете му са във въздуха и се движат на по-широко. — Тъй като имах късмета да съм вашият психиатър при приемането ви снощи…
— Късмет? — казва тя.
— Лош избор на думи — той прави нещо като крива усмивка. — Ще работя с двама ви за момента…
Какво ще работиш двамове ни? Не знаех, че децата трябва да работят.
— … с помощта, разбира се, на колегите ми от детската и юношеската психиатрия, нашия невролог, нашите психотерапевти, ще включим и диетолог, физио…
Пак почукване. Пак е Норийн с един полиция, един той, но не онзи с жълтата къса от снощи. Това прави вече трима човекове в стаята и двамове от нас, общо пет, почти е пълно с ръце и крака, и гърди. Всички казват, докато ме заболява. Престанете да казвате по едно и също време. Казвам го само на без звук. Набутвам пръсти в ушите.
— Искаш ли изненада?
Мам е говорела на мен, не знаех. Норийн си е отишла, също и полицията. Поклащам глава.
Доктор Клей казва:
— Не съм сигурен, че това е препоръчително…
— Джак, имам прекрасна новина — намесва се Мам. Държи снимки. Виждам кой е, дори без да се приближавам, Стария Ник. Същото лице като, когато надзъртах да го видя в Креватчо през нощта, той е почти шест, но не съвсем. Има снимка, където гледа настрани, и друга, където гледа към мен.