Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Черният му „Олдсмобил“ тук си е жива шибана мишена. Комптън — това е най-гадното нещо, което е виждал някога. Прокажени, които пекат кучета на шиш над кофи пламтящ керосин. Бездомници, тикащи колички, отрупани с мокри пачки банкноти по един милион и един милиард долара, които са нагребали от канализацията. Убити животни по пътищата — огромни убити животни по пътищата — ама толкова грамадни, че може да са само човешки същества, размазани в грапави, дълги по цяла пряка откоси. Горящи барикади, преграждащи главните булеварди. Никакви франчайзи никъде. Олдсмобилът постоянно пука, Джейсън не разбира какво става и най-сетне осъзнава, че хората стрелят по него. Добре, че се остави чичо му да го навие да сложи пълния комплект доспехи! Когато разбира какво става, направо се психира. Това тук е истина, пич! Той се разкарва с лъскавата си кола, копелетата го обстрелват, ама карай да върви!
По всички улици на три преки наоколо франчайзът е блокиран от военни фургони на Мафията. Мъже се спотайват по покривите на изгорели къщи с двуметрови пушки, облечени с черни якета с надпис „МАФИЯ“ на гърба, изписан с огромни флуоресцентни букви.
Това е, пич, ей това тука е истината.
Щом спира на КПП-то, той забелязва, че олдсмобилът му в момента е яхнал преносима двуостра мина. Ако не бяха го сбъркали с когото не трябва, тя ще превърне колата в стоманена поничка. Само че са го сбъркали. Той е който трябва. Той си има задача с предимство — купчина документи на седалката до него, стегнати в спретната пачка.
Джейсън отваря прозореца. Мафиотски страж от висшия ешелон оглежда ретината му със скенера. Никакви такива глупости с лични карти. За микросекунда разбират кой е и какъв е. Той се обляга на предпазния си колан, завърта огледалото за обратно виждане, за да се огледа, оправя косата си. Не е чак толкова зле.
— Пич — казва стражът. — Няма те в списъка.
— Има ме — възразява му Джейсън. — Важна доставка. Ей ти документите.
Той подава разпечатка на поръчката от Териториянет на стража, който я поглежда, изсумтява и влиза в обилно набучения с антени фургон.
Следва дълго-предълго чакане.
Един мъж се приближава пеш — върви през незастроеното пространство между франчайза на Мафията и периметъра. Празният парцел представлява пустош, цялата в овъглени тухли и изкривени електропроводи, но господинът върви през нея като Христос през Галилейското море. Костюмът му е идеално черен. Както и косата му. Няма бодигардове. Охраната по периметъра е достатъчно добра.
Джейсън забелязва, че всички стражи на това КПП изпъват гърбове, оправят си вратовръзките, закопчават си маншетите. Иска му се да излезе от нашарения си от куршумите „Олдсмобил“ и да засвидетелства нужното уважение на този тип, който и да е той — но не може да отвори вратата, защото един едър страж е застанал пред колата и използва покрива й за огледало.
Само след миг мъжът е тук.
— Това той ли е? — пита той един от стражите.
Стражът се заглежда в Джейсън за секунди, като че не може да го повярва, после поглежда важния човек с черен костюм и кимва.
Мъжът с черния костюм му кимва в отговор, пооправя маншетите си, пооглежда се към снайперистите по покривите, гледа навсякъде, но не и към Джейсън. После пристъпва крачка напред. Едното му око е стъклено и не гледа нататък, накъдето гледа другото. На Джейсън му се струва, че не гледа него. Но той гледа право в Джейсън със здравото си око. Или може би не. Джейсън не може да различи кое от двете е истинското. Той потръпва и замира на място като замразено кученце.
— Джейсън Брекинридж — казва мъжът.
— Културиста — напомня му Джейсън.
— Млъкни. Оттук нататък няма да се обаждаш. Когато ти кажа къде си сбъркал, няма да ми казваш, че съжаляваш, защото вече го знам. А когато излезеш жив оттук, няма да ми благодариш за това. Няма нужда дори да се сбогуваш с мен.
Джейсън кимва.
— Не ща дори да ми кимаш, толкова ме вбесяваш. Само мирувай и мълчи. Добре, да почваме. Тази сутрин ти възложихме задача с предимство. Съвсем лесничка. Ти трябваше само да прочетеш скапаната поръчка. Ама ти не я прочете. Нагърби се сам да доставиш шибаната поръчка. А там черно на бяло си пише да не го правиш.