Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Ще слушкам — обещава Хиро.
— Само едно…
— Знам. Не се ебавай с Гарвана.
— Точно така.
Скръц-Скръц го гледа лошо още миг, после се обръща и махва на шофьора да потегля. Изтръгва нервно триметрова разпечатка от принтера на таблото и почва да я преглежда.
На тази дълга хартиена ивица Хиро мярва многобройни изображения на важния Крип, човекът с козята брадичка, с когото Гарвана редеше нещо преди това. На разпечатката той е означен като „Ти-Боун Мърфи“.
Има и снимка на Гарвана. Снимка в действие, не портретна. Ужасна е. Хваната е през някаква усилваща светлината оптика, която избелва цветовете и прави всичко невероятно зърнесто и нискоконтрастно. Като че образът е минал през обработка, за да стане по-отчетлив — от което снимката е станала още по-зърнеста. Номерът на мотора е само сплескано размазано петно, засенчено от сиянието на задните светлини. Машината е рязко наклонена — колелото на коша се е вдигнало на педя от земята. Но ездачът няма видима шия — главата му, или по-скоро тъмното петно на мястото й, просто се разширява и накрая се слива с раменете. Това определено е Гарвана.
— Как така имаш там снимки на Ти-Боун Мърфи? — пита Хиро.
— Той го преследва — отвръща Скръц-Скръц.
— Кой кого преследва?
— Ами твойта дружка Уай Ти не е Едуард Р. Мъроу9. Но доколкото разбираме от докладите й, двамата са били забелязани на едно и също място и са се опитвали да се избият — обяснява Скръц-Скръц. Говори с бавния, отстранен тон на човек, получаващ пресни сведения на живо по слушалките.
— Преди това врътнаха някаква далавера — казва Хиро.
— Тогава хич не се изненадвам, че сега се опитват да се изтрепят.
След като пристигат в една определена част на града, шоуто с преследването на Ти-Боун и Гарвана се превръща във въпрос на връзка с линейките. На всеки две пресечки са се струпали ченгета и „Бърза помощ“, бляскат лампи, радиопредаватели кашлят. На тях им остава само да вървят от едното сборище към следващото.
При първото на тротоара е проснат мъртъв Крип. Двуметрово кърваво петно се разтича по платното под тялото му по диагонал и се влива в една шахта. Медицинският персонал се е скупчил около него, пуши, пие кафе от картонени чашки и чака „Твърдата ръка на закона“ да приключи с измерването и снимането, за да откарат трупа в моргата. Няма системи, няма въргалящи се наоколо медицински боклуци, няма отворени лекарски чанти — дори не са се и опитали да го спасят.
Продължават и завиват зад два ъгъла към следващото съзвездие от проблясващи лампи. Тук шофьорите на линейката гипсират на крака на едно МетаЧенге.
— Прегазен от мотоциклет — установява Скръц-Скръц и поклаща глава с традиционното презрение на „Твърдата ръка на закона“ към жалките си малки братчета, МетаЧенгетата.
Най-сетне той включва радиопредавателя към таблото, за да могат всички да чуват.
Сега дирята на мотоциклетиста е студена и май повечето местни ченгета се занимават с последиците. Но една гражданка току-що се е обадила с оплакване, че някакъв мъж с мотоциклет и още неколцина съсипват хмеловите насаждения в квартала й.
— На три преки оттук — казва Скръц-Скръц на шофьора.
— Хмел ли? — чуди се Хиро.
— Познавам мястото. Местната микропивоварна — отвръща Скръц-Скръц. — Сами си отглеждат хмела. Подписали са договор с някакви градски градинари. Китайски селяни, които им вършат черната работа.
Когато пристигат — първите представители на властта на сцената — става очевидно защо Гарванът се е оставил да го преследват из хмелови насаждения: те са страхотно прикритие. Хмелът е тежко, цъфтящо увивно растение, което расте на решетки, прикачени на дълги бамбукови пръти. Решетките са високи по два метра и половина — нищичко не се вижда.
Всички слизат от колата.
— Ти-Боун? — провиква се Скръц-Скръц.
Чуват как навътре в нивата някой крещи на английски.
— Тука!
Но той не отговаря на Скръц-Скръц.
Навлизат в нивата. Внимателно. Обгръща ги мирис, смолист мирис, приличен на този на марихуаната, острият мирис, който лъха от скъпа бира. Скръц-Скръц посочва на Хиро да го следва.
При по-различна ситуация Хиро би се подчинил. Той е наполовина японец и при определени обстоятелства има пълно уважение на властта.
Но тези обстоятелства не са от тях. Ако Гарвана припари до Хиро, Хиро ще си поприказва с него със своята катана. А ако работата опре дотам, Хиро не иска Скръц-Скръц да е наблизо, защото току-виж изгубил някой крайник при обратния замах.
9
Едуард Р. Мъроу (1808–1965 г.) — виден американски журналист, известен най-вече със смелите си репортажи от мястото на събитието по време на Втората Световна война и атаката си срещу сенатор Джоузеф Макарти през петдесетте. — Бел.прев.