Снежен крах

Хиро се втурва подире му. Мъжът тича към края на реда, където се виждат уличните светлини.

Мъжът изскача от нивата две секунди преди него и когато Хиро стига до края, той вече е посред шосето, осветен предимно от мигащата синя светлина на гигантски видеоекран горе. Постоянно се обръща със странни, ситни, тропащи крачки и постоянно губи равновесие. И повтаря „Аааа“, „Аааа“ с нисък, спокоен глас, гъргорещ така, сякаш той има остра нужда да си прочисти гърлото.

Щом мъжът се обръща, Хиро забелязва, че е нанизан на близо триметрово бамбуково копие. Половината стърчи от гърдите му, другата половина — от гърба му. Задната част е потъмняла от кръв и черни буци изпражнения, предната е жълто-зелена и чиста. Мъжът вижда само предната половина и ръцете му играят нагоре-надолу по нея в опит да повярва на онова, което виждат очите му. После задната половина се фрасва в една паркирана кола и пръсва тясно ветрило от мръсотия върху лъснатия капак на багажника. Алармата на колата се задейства. Мъжът чува звуците и се обръща да види какво става.

Хиро го вижда за последен път да тича по средата на пулсиращата неонова улица към центъра на Китайския квартал, виейки ужасна песен на пресекулки в рязък дисонанс с блеенето на автомобилната аларма. Дори и в този миг Хиро усеща, че нещо в света се е раздрало и той виси над бездната, втренчен в мястото, където не иска да попада. Загубен сред биомасата.

Хиро вади своята катана.

— Скръц-Скръц! — провиква се той. — Той мята копия! И е голям майстор! Удариха шофьора ти!

— Ясно! — провиква се Скръц-Скръц.

Хиро се връща на най-близкия ред. Чува някакъв шум отдясно и си проправя път с катаната нататък. В момента никак не е приятно да си тук, но е по-безопасно, отколкото да стърчиш на улицата под вулканичната светлина на видеоекрана.

В реда е застанал един мъж. Хиро го разпознава по странната форма на главата, която се разширява и най-накрая достига раменете. Държи в ръка току-що отсечен бамбуков прът, изтръгнат от решетката.

Гарвана погалва единия му край с другата ръка и една треска пада. Нещо блещука в тази ръка, очевидно острие на нож. Току-що е отсякъл края на пръта под остър ъгъл, за да го превърне в копие.

Мята го плавно. Движението е спокойно и красиво. Копието изчезва, защото лети право към Хиро.

Хиро няма време да заеме необходимата стойка, но няма значение — вече я е заел. Когато катаната е в ръцете му, той я заема автоматично — иначе се страхува, че може да загуби равновесие и нехайно да си отсече някой крайник. Стъпалата — успоредни и насочени право напред, десния крак пред левия, катаната — на нивото на слабините, като продължение на фалоса. Хиро вдига острието, перва копието и го откланя точно колкото трябва. То полита в бавно странично въртене, острието му пропуска Хиро на косъм и копието се заплита в едно растение отдясно. Задният край замахва, закача се отдясно, разкъсва няколко растения и спира. Тежък е и се движи много бързо.