![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Ето те най-накрая — каза един спокоен, мощен глас, който отекна в ума на Лорн.
С тежко стържене на веригите по камъните Драконът на разрушението сложи огромната си лапа върху кралския гроб и подаде главата си на светлината на свещниците. Тя беше гигантска, ужасяваща, въпреки нашийника и гривните от аркан, които го държаха. Един и същ пламък гореше в очите му и в бучащото гърло.
— Не чуваше ли, че те викам?
Въпросът беше упрек, а упрекът звучеше като глуха заплаха. Но Лорн остана прав и намери в себе си достатъчно сили да не трепне.
— Ти ме излъга, Серкарн.
Весело пламъче заблестя в очите на Дракона на разрушението.
— Наистина ли? Я ми разкажи как…
— Искаше да ме накараш да повярвам, че кралят ме лъже и че не съм негов син. Искаше да ме накараш да повярвам, че ме пощадяваш, защото си ме избрал и че искаш да бъдеш мой съюзник. Зная, че всичко това е лъжа.
— Знаеш? Или си мислиш, че знаеш?
— Зная. Това, което не зная, е защо.
— Ти го каза. Исках съюзник. Съюзник отвън. Тук времето тече бавно. Дори за мен.
Предишната година Лорн беше научил, че Драконът на разрушението продължава да е жив, че е пленен и затворен тук, в тази планина, където бе намерил убежище в края на Мрака. Ерклант I наистина се беше бил с него и го беше победил, но противно на това, което се твърдеше в Хрониките, не го беше убил. Беше го покорил. Как? Лорн не знаеше точно. Но знаеше, че всички Върховни крале обладаваха свръхестествената мощ на Серкарн, откакто той бе победен, и че по силата на споразумение или на мощна магия той не можеше да навреди на никого, който беше от потомството на първия Върховен крал.
— Напълно ли си сигурен в това, което твърдиш? — настоя Серкарн. — От кого си го наследил, та изобщо не се съмняваш и се появяваш пред мен?
Макар да знаеше, че кръвта на Върховния крал, която течеше във вените му, го пази, Лорн се уплаши. Серкарн вече не беше Божественият дракон, какъвто беше преди Мрака. Може би дори вече се радваше само на част от необикновените сили, които бе притежавал, когато Ерклант I се беше изправил срещу него. И все пак продължаваше да бъде способен да направи човек на пепел с един каприз, с едно духване.
Лорн чуваше как сърцето му бие до пръсване. Не се съмняваше, че Драконът на разрушението също го чува, но въпреки това каза:
— Тогава давай, драконе! Покажи мощта си!
Веригите задържаха гърдите му, но Серкарн подаде напред едното си рамо, протегна врат, доближи главата си толкова близо, че Лорн почувства на лицето си бавното му, спокойно дишане.
— Тъмнината ли ти дава толкова много дързост? — въпросът изненада Лорн. — Не, не ми отговаряй. Няма нужда…
Драконът на разрушението бавно извърна глава, сякаш за да разгледа по-добре Лорн само с едното си око. Лорн видя отражението си в блестящата сфера на това лъскаво, червеникаво око. Никога не се бе чувствал до такава степен наблюдаван, проучван, оголен както в този миг.
— Да, точно Тъмнината е. Дори и ти да не си даваш сметка. Макар и да си още твърде наивен и да вярваш в свободния си избор… Ти знаеш обаче, че Тъмнината в теб се е променила, нали?
— Да, зная. И се чувствам много по-добре.
Драконът продължаваше да го разглежда търпеливо.
— Несъмнено. За момента…
На някои места и при благоприятни условия се случваше Тъмнината да се съсредоточи и да се развие, докато осъзнае самата себе си. Тогава се раждаше това, което свещениците-магове наричаха „Дух от Тъмнина“. Духовете от Тъмнина обикновено обитаваха различни места. Понякога живееха в животни или в чудовища.
И много по-рядко в човешки същества.
— Значи Дух от Тъмнина.
Лорн потвърди, неспособен да се изтръгне от властта на Серкарн. После драконът внезапно вдигна глава и магията прекъсна. Лорн си пое въздух. Чувстваше се все едно излиза от черна вода, в която е потъвал, без да го знае.
— Аз… Дойдох да ти кажа, че няма да съм твоя жертва — заяви Лорн. — Дойдох да ти кажа, че няма да ти служа. Че прекратявам споразумението, което ни свързваше. Че си връщам свободата, и ти нищо не можеш…
Драконът се изсмя тихо.
— Е, добре, върви, рицарю. Върви, докато се чувстваш свободен и достатъчно силен, за да владееш Тъмнината в теб. В крайна сметка ще разбереш, че имаш нужда от съюзници и че аз можех да съм най-добрият от тях. Тогава ще се върнеш, но ще бъде много късно.
Драконът тръгна назад и главата му изчезна в мрака.
— Забрави кой си мислиш, че си, рицарю. И се моли Тъмнината да те лиши от спомените за гнусните деяния, които ще те накара да извършиш. Това ще те предпази от лудостта, понеже няма да може да заличи престъпленията ти.