Върховното кралство [Наследникът]

— А кралят?

— Мисля, че винаги е подозирал каква е истината. Но бях натоварен да му я разкрия едва неотдавна.

— За да ме освободи от Далрот — каза Лорн, който знаеше тази част от историята.

— Да. Но и за да можете да изпълните съдбата си. Според Пазителите вие сте Рицарят с меча.

Лорн прие новината с иронична физиономия.

— Само това? И какво толкова велико трябва да извърши този Рицар с меча?

— Не се подигравайте — сряза го Скерен хладно. — Желанията на Сивия дракон винаги трябва да бъдат зачитани.

Но Лорн изобщо не беше впечатлен.

— За малко животът на вашия Рицар с меча щеше набързо да бъде съкратен. Просто с един удар с меч. В една кула в пламъци.

— Именно. Вие оцеляхте, което доказва, че Сивият дракон бди над това да изпълните съдбата си.

— Очевидно, ако все още съм жив, го дължа на смелостта на една млада жена и на предаността на неколцина приятели. И не ми казвайте, че те са оръдия на Сивия дракон — това е отговорът на всички възражения.

— Дори и да не ви харесва, вие имате съдба, рицарю.

— Знаете ли кой искаше смъртта ми?

— Не.

Лорн беше убеден, че Скерен го лъже.

— И сам ще го намеря — каза той.

При тези думи той се надигна трудно, дракът веднага го последва, като го задържа за ръката, когато малко залитна.

— Добре ли сте? — разтревожи се Скерен.

Лорн кимна и скоро престана да му се вие свят.

— Можете ли да ме измъкнете оттук? — попита той.

— Вие не сте затворен, Лорн. Оставиха ви в тази килия само докато се съвземете, в случай че ви се случи друг пристъп на… лудост.