Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Холивуд отново се обръща към събитията от Втората световна война с филма „Където летят само орли“ („Where Eagles Dare“). Невъзможна задача е поставена на двама американски агенти (Ричард Бъртън и Клинт Истуд), които доста непохватно правят опит да се представят за немски офицери в операция за дезинформация във връзка с ДЕНЯ Д. Филмът се отличава с това, че няма нищо общо с действителността и силно изопачава историческите факти: в главните щабове на съюзническите разузнавателни служби не са били внедрявани германски агенти, както е показано във филма.
Студената война създава нови врагове — бруталните руснаци и унищожителното КГБ. Неочаквано реалистично пресъздава шпионажа и контрашпионажа филмът от 1948 г. „Желязната завеса“ („Iron Curtain“). В него Дейна Андрюс играе ИГОР ГУЗЕНКО, който бяга от съветското посолство в Отава и помага да бъде разбита МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ. Сблъсъците между Изтока и Запада във ВИЕНА по време на Студената война се превръщат във фон за „Третият“ („The Third Man“), където шпионите са на заден план, а черноборсаджията Хари Лайм (Орсън Уелс) е преследваният. Сценарият е на ГРЕЪМ ГРИЙН, който подчертава, че е използвал определението ТРЕТИЯТ, преди така да бъде наречен ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Много хора смятат, че Грийн е използвал за прототип на образа си самия Филби.
Във филма „Шпионинът, който дойде от студа“ („The Spy Who Came In from the Cold“, 1965), създаден по романа на ДЖОН ЛЬО КАРЕ, сериозният подход към проблемите на шпионажа е както в книгата. Ричард Бъртън играе Алек Лиймс — изхабен британски агент, който се представя за унижен и уволнен разузнавач, си пробива път в Източна Германия, за да унищожи ръководителя на „червеното“ разузнаване.
„Манджурският кандидат“ („The Manchurian Candidate“, 1962) популяризира идеята за зловещото „промиване на мозъци“, което комунистите прилагат към представителите на Запада. Тук Лоурънс Харви играе ветеран от Корейската война, който е програмиран от съветски и китайски оперативни работници да стане президентски убиец. Един от неговия отряд (Франк Синатра), узнавайки за това, се опитва да разобличи заговора, ръководен от Анджела Лансбъри. (За истинските опити да се извършва промивка на мозъци вж. МКУЛТРА.)
През 60-те години Майкъл Кейн става най-популярният актьор на шпионските филми, изпълнявайки ролята на внимателния Хари Палмър в няколко филма. Първо се снима в „Досието Ипкрес“ („The Ipcress File“) по мотиви от едноименния роман на ЛЕН ДЕЙТЪН. В „Погребение в Берлин“ („Funeral in Berlin“) Палмър участва в бягството на високопоставен съветски разузнавач (Оскар Хомолка). Шпионският филм „Мозък за един милиард“ („The Billion-Dollar Brain“) е изпълнен с действие, но е напълно нереалистичен. През 1987 г. Кейн отново се обръща към шпионажа с „Четвъртият протокол“ („The Fourth Protocol“) — филмова версия на едноименния роман на Фредерик Форсайт. В подобни филми началниците винаги пренебрегват агентите си. И в „Четвъртият протокол“ никой не обръща внимание на Кейн, който съобщава, че съветски агент краде компоненти за ядрени оръжия.
По време както на Студената, така и на Втората световна война филмовите шпиони често не са обучени агенти, а невинни случайни наблюдатели, които са се натъкнали на някаква конспирация. Красиви жени винаги успяват да усложнят живота на тези случайни шпиони. През 1955 г. Хичкок прави втора версия на „Човекът, който знаеше прекалено много“ с участието на Джеймс Стюърт и Дорис Дей. Този път действието се пренася във времето на Студената война. И в този, както и в останалите филми на Хичкок шпионажът е само декорация на трилъра. През 1978 г. е снимана нова версия (вече без Хичкок) на „Трийсет и деветте стъпала“. Режисьор е Дон Шарп, а в актьорския състав са включени Робърт Пауъл, Ерик Портър и Джон Милс.
В „Север, северозапад“ („North by Northwest“) — друг класически трилър на Хичкок, чуждестранни шпиони преследват Кари Грант — обикновен американец, когото са сметнали за шпионин. В „Топаз“ („Topaz“) Хичкок е по-реалистичен. В този филм френски и американски разузнавачи си сътрудничат, за да открият ДВОЕН АГЕНТ. Филмът е сниман по едноименния роман на Лиън Юрис, който е написан по действителен шпионски скандал. (Вж. САПФИР.) Друг филм, успешно създаден по роман, е „Трите дни на Кондора“, в който Робърт Редфорд играе ролята на изследователя Джо Търнър от ЦРУ, станал прицел и на добрите, и на лошите.