Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В Бейрут Филби отново се среща с баща си. Съпругата на Филби и петте му деца остават в Англия, където на 11 декември 1957 г. Ейлин умира — имала е проблеми със сърцето, усложнени от туберкулоза. Филби има връзка с Елинор Бруър, която е съпруга на Сам Поуп Бруър — кореспондент на Ню Йорк таймс в Бейрут. Тя се развежда с Бруър и през януари 1959 г. се омъжва за Филби в Лондон, след което се завръща с него и децата му в Бейрут.
През декември 1961 г. примката отново се затяга около Филби. На Запад емигрира АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — сътрудник от КГБ. През лятото на 1962 г. ЦРУ го разпитва, след което следователите стигат до извода, че Филби е шпионин. През 1961 г. британският разузнавач ДЖОРДЖ БЛЕЙК е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз на 42 години затвор. Филби предполага, че подобна участ го очаква и него, ако се опита да се споразумее със съда.
В края на 1962 г. МИ–6 вече има достатъчно доказателства, за да го изобличи като шпионин и може би да го накара да направи признания. Никълъс Елиът по това време е в Лондон и изявява желание да изпълни мисията. При срещата през януари 1963 г. Елиът казва на Филби: „Предлагам ти изход, Ким. Няма да бъдеш разследван, ако сътрудничиш.“ На следващия ден Филби се връща със споразумение от 2 листа, написано на пишеща машина. За 3 дни Елиът записва още признания, след което се връща в Лондон, без да е сигурен дали Филби няма да се самоубие.
Но Филби избягва. Оперативните работници на КГБ в Бейрут успяват да го качат на съветски търговски кораб, който заминава за Одеса. Съветското правителство изчаква до 3 юли 1963 г. и едва тогава обявява, че той вече е гражданин на Съветския съюз и живее в Москва. По-късно Филби става първият носител на Ордена на Британската империя, награден и с орден Червено знаме. Той работи за КГБ и според някои съветски сведения играе значителна роля за издигането на ЮРИЙ АНДРОПОВ за председател на КГБ. В Москва пише мемоарите си „Моята тиха война“.
Елинор Филби заминава при съпруга си в Москва през септември 1963 г. През 1964 г., след завръщането си от посещение в Съединените щати, тя открива, че Филби е имал връзка с Мелинда Маклийн. През май 1965 г. Елинор се завръща в САЩ. Тя написва книгата „Шпионинът, когото обичах“ („The Spy I Loved“, 1968) малко преди смъртта си. Мелинда напуска Филби през 1966 г. и се завръща в Съединените щати. ДЖОРДЖ БЛЕЙК — приятел на Филби, също шпионин, го запознава с красивата рускиня Руфина Ивановна Пухова, която е около 20 години по-млада от него. През декември 1971 г. двамата сключват граждански брак.
През март 1988 г. в интервю за лондонския Сънди таймс Филби казва: „Въпреки че животът тук си има своите трудности, чувствам, че мястото ми е тук, и не бих искал да живея другаде. Това е моята страна и аз съм й служил повече от 50 години. Искам да бъда погребан тук.“ Два месеца по-късно, на 11 май, той умира от инфаркт. Погребан е във военното гробище Кунцево в Москва с почести на генерал от КГБ.
В романа „Синият списък“ („The Blue List“, 1989) британският писател на шпионска тематика НАЙДЖЪЛ УЕСТ разказва, че Филби в действителност е бил ТРОЕН АГЕНТ, работил за британците срещу съветските разузнавателни служби.
През 1990 г. съветското правителство издава ПОЩЕНСКА МАРКА с лика на Филби като част от серията герои на КГБ.
Филд, Ноъл (1904–1970)
Бивш американски дипломат, който изчезва през 1949 г., малко преди името му да се появи във връзка с процеса срещу АЛДЖЪР ХИС — бивш служител в Държавния департамент. Хис е обвинен в сътрудничество с Коминтерна и в кражба на правителствени документи през 30-те години.
След завършване на образованието си в Харвард Филд постъпва в Държавния департамент през 1926 г. През 1936 г. напуска и започва работа в Обществото на народите в Женева, а по-късно — в Комитета на унитарианските служби в Швейцария. Там е въвлечен в шпионска мрежа, ръководена от генерал ВАЛТЕР КРИВИЦКИ — ръководител на съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ в Европа, който през 1939 г. емигрира на Запад.
В Швейцария Филд среща стар приятел на семейството — АЛЪН ДЪЛЕС, който е резидент на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) в Берн. Филд започва работа в УСС, като същевременно работи и за Комитета на унитарианските служби при подпомагането на бежанци. УСС му поставя задачата да установи контакт с Германската комунистическа партия (ГКП). ЮРГЕН КУЧИНСКИ — лидер на ГКП в изгнание и сътрудник на УСС, организира нелегално антифашистко движение. След войната Филд се връща в Съединените щати и се опитва с помощта на Хис да постъпи отново в Държавния департамент. Филд е комунист и емигрира заедно със съпругата си, търсейки политическо убежище в Чехословакия, а по-късно — в Унгария. Там го приемат за агент на ЦРУ и е арестуван от унгарската тайна полиция. Филд дава показания на процеси, скалъпени да отстранят унгарски лидери, неудобни на руснаците.