Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След 5-годишен престой в Унгария е освободен от съдебна отговорност. Избира да остане в Унгария. След неуспешното унгарско въстание от 1956 г. той пише изявление, в което защитава съветското потушаване на бунта. Държавният департамент го лишава от гражданство. Филд умира в Будапеща през 1970 г.
Филми
За разлика от шпионските романи (вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ) шпионските филми нямат претенции за достоверност. Ако читателите на един хубав шпионски роман обикновено имат възможност „да проникнат“ в мислите на героите, да узнаят какво става в главите на шпионите и техните преследвачи, то кинематографистите се опитват да избегнат това. Повечето режисьори и продуценти обръщат внимание преди всичко на атмосферата на тайнственост и романтиката на приключенията, отколкото на тънкостите на истинската ТЕХНИКА НА ШПИОНАЖА. В резултат от това подобни филми са чисто приключенски: шпионски трилъри (полицаи и гангстери) или уестърни (каубои и индианци), само че с шпионска декорация.
През 1985 г. Джеймс Грейди, по чийто роман „Шестте дни на Кондора“ („Six Days of the Condor“, 1974) е сниман филм с леко измененото заглавие „Трите дни на Кондора“ („The Three Days of the Condor“, 1975), дава следната оценка за кинотворците:
Създателите на филми обожават героите и негодниците, щастливия развой на събитията, ясното разграничение между добро и зло, а проблемите на моралната двойственост често стават причината, поради която шпионите не са точно пресъздадени… Опитът да се предаде на публиката дадена история сред пролятата кръв и откритите рани на политиката е доста рискована работа за финансовия успех на даден филм, така че по-голямата част от шпионските филми в действителност създава нереалистична представа за полицейските филми като цяло.
Шпионският филм е признат жанр. Авторитетният киносправочник Киномания 95, пуснат на компактдиск от фирмата Майкрософт, съдържа информация за 364 филма от този жанр. Според справочника първият шпионски филм е „Шпиони“ („Spies“) на Фриц Ланг, който през 1928 г. използва Берлин като място и декор за филма си. Главният отрицателен герой той оприличава на Ленин.
Шпионажът добива по-романтично звучене във филма „Шпионинът в черно“ („The Spy in Black“, 1939), сниман във Великобритания. Време на действието е Първата световна война, а сюжетът — АГЕНТ на немското разузнаване (ролята се изпълнява от Конрад Файт) се влюбва в британска агентка (ролята се изпълнява от Валери Хобсън). Шпионажът привлича продуцентите на Холивуд преди Втората световна война. Филм за МАТА ХАРИ, създаден през 1931 г., в който участва Грета Гарбо, също насочва вниманието към романтиката в шпионажа. Трябва да се отбележи, че повечето американски филми от това време се отличават с голяма доза наивност. Ролите на „добрите момчета“ са американски и английски сътрудници на разузнаването, външно добре облечени (в костюми и с вратовръзки), но в душата си са все още шерифи от Дивия запад — образ, много добре познат на американския зрител. „Лошите момчета“ като правило са от измислени или неназовани държави. По-късно страната е завладяна от страха пред Хитлерова Германия, който дава тласък в развитието на довоенния шпионски кинематограф. В жанра доминира Алфред Хичкок. Започва с филма „Човекът, който знаеше прекалено много“ („The Man Who Knew Too Much“, 1934). Лесли Банкс играе ролята на наивник, въвлечен в света на шпионажа, а детето му е отвлечено, за да се осигури мълчанието му. Ролята на отрицателния герой изпълнява Питър Лор.
Следващият филм на Хичкок е станалият класика „Трийсет и деветте стъпала“ („The Thirty-Nine Steps“, 1935 г.). От това време е едно негово интересно изказване: „Готов съм да предоставя на публиката подходящи, здравословни умствени сътресения. Цивилизацията става толкова изолираща и така ни предпазва, че не можем да изпитаме никакъв трепет. Затова, за да не станем мудни и размекнати, трябва да усетим тези емоции по изкуствен начин.“ Този път Робърт Донат играе британец, който се натъква на заговор. Партнира му Мадлин Керъл. Шпионският трилър е създаден по романа на ДЖОН БЪКЪН от 1915 г., който носи същото заглавие.