Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Според Ф. Х. ХИНСЛИ и съавторите му на „Британското разузнаване по време на Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1984) „успехът срещу Фиш беше резултат от комбинация на събития, включително грешки [в германските съобщения], но забавянето в декодирането на съобщенията по Фиш бе компенсирано от значимостта на разузнавателната информация, която осигуряваха.“
Средното забавяне на дешифрираните съобщения на Фиш според Хинсли е 3 дни през 1943 и 1945 г., а през 1944 г. дори достига до 7 дни. Но поради високото качество на съобщенията закъсненията са от по-малко значение, отколкото при германските шифри на тактическо и оперативно равнище. Някои от шифрите на Фиш обаче, като звеното Wehrkreis на германската армия, наречена от британците Трешър (Риба чук), никога не са разчетени.
Флавиус Вегетиус Ренатус
Римски военен теоретик от IV в. от н.е. Написал е трактата „Военните институции“ („Rei militaris instituta“, наричан още „Epitoma rei militaris“), който, както смятат мнозина, оказва силно влияние върху военната мисъл на Запад. Твърдо убеден в голямото значение на разузнаването за военните операции, Флавиус пише: „Шпионите ни трябва да бъдат в чужбина непрекъснато. Не трябва да пестим сили, за да спрем дейността на вражеските шпиони, а, от друга страна, трябва да поощряваме дезертьорите на врага. Само по този начин ще се сдобием с разузнавателна информация за днешните или бъдещите им намерения.“
Трудът на Флавиус не помага особено на армиите на западащата Римска империя, но затова пък оказва силно влияние върху военачалниците от средните векове в разработването на военните им доктрини. Патриций и реформатор, самият Флавиус няма опит във военното дело.
Флашлайт
Вж. МЕНДРЕЙК.
Флеминг, Ян (1908–1964)
Сътрудник на британското военноморско разузнаване и създател на героя ДЖЕЙМС БОНД — един от най-известните литературни шпиони на XX в.
Флеминг работи кратко време като журналист и брокер на стоковата борса. През 1939 г. е призован в армията и попада във военноморското разузнаване като помощник на неговия ръководител. Ръководителят на Флеминг — контраадмирал Джон Годфри, ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ (ДВМР), и Максуел Найт — ръководител на отдела за борба срещу подривните действия към МИ–5, са прототипите на Бонд. Флеминг е вдъхновен и от разказите на брат си Питър, който работи в британското Управление за специални операции (УСО). Годфри много цени Флеминг за активността и чувството му за отговорност. Веднъж той казва: „Ян може да изпълнява поста директор на военноморското разузнаване, а аз да му бъда военноморски съветник.“
Според естеството на работата му Флеминг почти няма отношение към оперативната дейност и всъщност е „кабинетен служител“, въпреки че винаги носи десантен нож и писалка със сълзотворен газ. Много са легендите за отчаяната му храброст през войната, но, изглежда, тези истории са съчинени, след като романите за Джеймс Бонд стават популярни.
На път за САЩ по време на войната Флеминг спира за известно време в Лисабон. Преживяванията му от играта на хазарт в едно казино край Есторил са основата за пресъздаването на обстановката в „Казино «Роял»“ („Casino Royale“, 1953) — първата книга за Бонд. В Ню Йорк той се среща с УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — ръководител на представителството на британското разузнаване в Съединените щати и подобно на Бонд — почитател на качественото мартини. Флеминг се среща и с ДЖЕЙМС ДОНОВАН — по-късно ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС).
По-късно президентът Кенеди прави добра реклама на Джеймс Бонд в Америка, като казва, че „От Русия с любов“ („From Russia with Love“, 1957) е една от 10-те му любими книги. През 60-те години Флеминг пише всяка година по една книга за Джеймс Бонд. Литературните му творби са еднакво популярни и в Съединените щати, и в Англия. Много от тях са филмирани. По-известните книги на Флеминг за Джеймс Бонд са „Да живееш и да умреш“ („Live and Let Die“), „Мунрейкър“ („Moonraker“), „Диамантите са вечни“ („Diamonds Are Forever“), „Д-р Но“ („Dr. No“), „Златният пръст“ („Goldfinger“), „Само за твоите очи“ („For Your Eyes Only“), „Мълниеносен удар“ (Thunderball), „Шпионинът, който ме обичаше“ („The Spy Who Loved Me“), „В тайните служби на Нейно величество“ („On Her Majesty’s Secret Service“), „Човек живее само два пъти“ („You Only Live Twice“), „Човекът със златния пистолет“ („The Man with the Golden Gun“) и „Октопод“ („Octopussy“).
Флотски разузнавателен център (ФРЦ)
Разузнавателна служба на ВМС на САЩ, базирана на сушата, която снабдява действащия боен флот с необходимата информация. Първият подобен център е създаден през 1942 г. в помощ на адмирал Честър Нимиц, който едновременно е главнокомандващ Тихоокеанския флот на САЩ и главнокомандващ бойните действия в района на Тихия океан. (На него е подчинена цялата американска армия в този район: авиацията, флотът и сухопътните войски в тази зона.) Създадената служба получава названието Разузнавателен център на тихоокеанския театър на военните действия (РЦТТВД).