Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В началото на кариерата си Енгълтън е служил в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) в Рим. Тогава се запознава с Теди Коулек, който провежда операции между Рим и Палестина в полза на бъдещото израелско разузнаване. През 1934 г. Коулек е бил във Виена, когато Филби се е оженил за Лици Фридман, и може дори да е присъствал на сватбата. Коулек, който по-късно става кмет на Ерусалим, заминава през 1949 г. за Вашингтон и е почти сигурно, че се е срещнал със стария си приятел Енгълтън. Години по-късно този факт буди съмнението, какво е казал Коулек на Енгълтън за комунистическите връзки на Филби през 30-те години. Вероятно на базата на тази информация Енгълтън се е замислил над възможността дали Филби не е ДВОЕН АГЕНТ. Според тази теория Енгълтън е използвал Филби, докато Филби е пресмятал как да се възползва от Енгълтън. Но специалистите в американското разузнаване от този период категорично отхвърлят подобна възможност.
С Филби като представител на британското разузнаване се среща и Мередит Гарднър — декодировчик в американското разузнаване. Гарднър играе ключова роля в успеха на операция Венона, като показва на Филби някои дешифрирани съветски документи и му казва, че предполагаемият агент се е окопал в Министерството на външните работи. Филби се досеща, че е надвиснала опасност над неговия приятел Доналд Маклийн, и предупреждава КГБ.
Филби изпраща телеграма до МИ–6 в Лондон и напомня, че двамата съветски изменници — Волков и ВАЛТЕР КРИВИЦКИ, са намекнали, че високопоставен служител на Министерството на външните работи (от добро семейство) е съветски агент още от 30-те години. Тази телеграма е своего рода доказателство, че Филби не работи за руснаците. Това напомняне със сигурност подклажда още повече подозренията към Маклийн, но Филби предупреждава Маклийн и му помага да избяга. Също така хладнокръвно е пресметнал, че след бягството на Маклийн органите по сигурността отново ще обърнат внимание на предупреждението му и ще бъдат уверени, че той не е сътрудничил на Маклийн.
Бърджис и Маклийн емигрират в Съветския съюз през май 1951 г. (Вж. МАКЛИЙН, ДОНАЛД.) Филби веднага е поставен под съмнение както от колегите му, така и от американското разузнаване. Той заравя камерата, триножника и други изобличаващи материали, които е използвал при копирането на документи, в едно пусто място във Вирджиния и вече се чувства „като новороден“, готов да посрещне кризата, от която, както е убеден, ще успее да се измъкне. Той знае, че британските и американските разузнавачи няма да предприемат нищо срещу него без съответната височайша заповед.
Енгълтън обаче подозира Филби и убеждава УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, да поиска отзоваването на Филби, тъй като присъствието му в ЦРУ вече не се приема добре. Хувър се съгласява със Смит, което рядко се случва. Филби се завръща в Лондон, а Ейлин, вече бременна с петото им дете, остава във Вашингтон.
В Лондон контраразузнаването прибира паспорта на Филби и го разпитва за приятелството му с Бърджис. Когато го питат за Маклийн, Филби казва, че не го познава (в действителност са се срещали само в Кеймбридж). Въпреки тези твърдения през юли е уволнен, получава 2000 лири обезщетение и са му обещани още 2000 лири на месечни вноски за следващите 3 години.
Паспортът е върнат на Филби. С помощта на Си (адмирал сър ХЮ СИНКЛЕР) той получава работа като кореспондент на Обзървър и Икономист в Близкия изток. Пренебрегнат е фактът, изнесен в пресата, че когато ВЛАДИМИР ПЕТРОВ (предал се на британското разузнаване) говори за бягството на Бърджис и Маклийн, е посочил Филби като „третия“ — определение, което ще бъде използвано години наред. На 25 октомври 1955 г. член на парламента пита министър-председателя Антъни Идън за ролята на Филби като „третия“. Министърът на външните работи Харолд Макмилан, който поема поста министър-председател след Идън, официално оневинява Филби в последвалия парламентарен дебат.
Филби е високоценен ИЗТОЧНИК за руснаците. Докато е във Вашингтон например, той информира руснаците за англо-американските опити да бъде свалено комунистическото правителство в Албания.
Когато Филби, привидно оневинен, е изпратен в Бейрут като кореспондент, работодателите му не са уведомени, че работата ще му служи като прикритие за ново назначение в МИ–6. Колкото и да е невероятно, той се завръща като агент, тъй като КГБ отново се свързва с него в Бейрут. (Според агентуриста му по-голямата част от докладите на Филби са ценни политически наблюдения, а не откъслечни разузнавателни сведения.) Когато Никълъс Елиът — стар негов приятел от МИ–6, е назначен за резидент в Бейрут, Филби става един от доверените му агенти!