Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Мога ли да погледна документите ви?
— Не можете — спокойно отговори тя, гледайки Павлов в очите.
— Разбирам.
Той изпи на екс коняка си и посегна за цигара.
„Безсмислено е да я разпитвам — помисли си. — Сцената с разобличаването й се провали с гръм и трясък. Лебедева беше на брифинга, значи има все пак някакви документи. После лично я посрещах до входа на министерството и я превеждах покрай лостовия милиционер.“
— Поне името ви истинско ли е? Наистина ли се казвате Лариса? За фамилията не ви питам, но все пак трябва по някакъв начин да се обръщам към вас.
— Защо са тези въпроси, Александър Евгениевич? Нали не се каните да се жените за мен?
— Не мога да водя сериозен разговор с човек, за когото нищо не знам — настояваше Павлов.
— Какво да се прави, ще ви се наложи. Значи вие все пак се решихте да си поговорим. Радвам се. За да бъде разговорът ни делови и съдържателен, предварително ще ви обясня някои неща. Нали не възразявате?
— Слушам ви.
— Александър Евгениевич, аз се отнасям много сериозно към работата си. И бих ви помолила да не ме наричате шантажистка дори и в мислите си. Извличам информация, анализирам я и продавам резултата от този анализ. За всяка операция се подготвям щателно и педантично. Освен това аз съм коректна. Точно поради тази причина няма нито едно оплакване в милицията от моите, нека ги наречем, сделки. Така че веднага се откажете от надеждата да ме сплашите. Съдейки по това, че в момента ние с вас вечеряме заедно, разбирам, че моето предложение ви е заинтересувало. За да избегна излишни въпроси от ваша страна, ще ви кажа направо — ръкописът се продава отделно от информацията. Може би ви е необходим само ръкописът? Сто хиляди струва. Може пък ръкописът да не ви е необходим, но искате да разберете как е попаднал у мен и кой друг знае за това? Петдесет хиляди, и ще го научите. А двете неща заедно — за сто и четиридесет. Правя ви отстъпка. Сега бих искала да чуя вас.
— Да си призная честно, не бях подготвен за такава прямота. Откъде сте сигурна, че ще ви платя? И откъде тази увереност, че се страхувам от вас?
„Наистина откъде — помисли си Настя. — Само от предположенията, които от нищо не се опровергаха, но и от нищо не се потвърдиха. По дяволите, да не би да съм сбъркала? Не, дори той и да няма нищо общо с убийството, тази история с дисертацията не е чиста.“
Докато Настя Каменская бе разяждана от съмнения, Лариса Лебедева говореше:
— Съвсем не искам да се страхувате от мен, това изобщо не влиза в плановете ми. Не обичам наплашените хора. Предпочитам да си имам работа с равноправни партньори, а не с жертви. Няма да ми платите? Ваша си работа. Ще си намеря друг купувач. Разберете най-накрая — аз не ви притискам и нищо не искам. Предлагам ви стока. Тя не ви интересува? Тогава защо сте тук?
— Вие ме интересувате, Лариса, и просто се възползвам от случая да ви видя. Това не ви ли е минавало през ума?
— Не. Щом с такава готовност ме изпратихте при Рудник, значи сте си направил някакви изводи. Самият характер на изводите ви изключва личен интерес към мен. Вие сте отговорен служител в МВР, а аз съм мнима чужденка, която събира политическа информация. Нима сте толкова лекомислен? Само не ми казвайте, че сте си загубил ума по мен, поддавайки се на моя фатален чар. И така, защо сте тук?
— От любопитство. Никога не съм попадал в подобна ситуация.
— Прииска ви се да експериментирате?
— Да допуснем.
— Тогава идете при управителя, покажете му вашата служебна карта на полковник от милицията, извикайте патрула по телефона и ме арестувайте за шантаж. Какво ви пречи? Аз няма да ви се разсърдя. Ако постъпите така, ще знам, че в своя анализ съм допуснала грешка и вие сте невинен като младенец. Това си е мой гаф и за него аз ще си отговарям. Но имайте предвид, че нищо не ме заплашва. Вие ще им кажете, че ви шантажирам, а аз ще използвам вашето оръжие — че съм се влюбила безумно във вас и съм си измислила повод за среща. Вие не сте виждал документите ми, но ви уверявам, че те са напълно редовни. Ще ме закарат в участъка, ще ми се накарат и ще ме пуснат. Е, ще преживея неприятни мигове, но това ще бъде цената за допусната грешка в анализа. Рисковете на професията.
„Боже мой, правдива съм до безобразие. Та аз говоря съвсем искрено, особено за грешката в анализа. И за професионалния риск. Ама че ситуация!“
— И не забравяйте, Александър Евгениевич, че непременно ще ви попитат коя съм. А ако се окаже, че в документите ми пише нещо съвсем различно? Какво ще си помислят за вас редовите служители от милицията? Главен експерт от Щаба на Министерството ходи на срещи неизвестно с кого. А не дай си Боже, да се окаже, че съм регистрирана като проститутка или наркоманка. Не се ли притеснявате? Никак няма да е хубаво. Освен това непременно ще ви попитат с какво ви шантажирам. Така че не само на мен ще ми се наложи да преживея неприятни минути.