Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зодия убиец [bg]
Зодия убиец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зодия убиец [bg]

Электронная книга - «Зодия убиец [bg]». Краткое содержание книги:

Нощ. Две млади жени лежат в болницата за неомъжени майки и чакат да започнат родилните им болки. Чувстват се самотни и се страхуват от момента, в който бебетата ще им бъдат дадени за осиновяване, а те ще се върнат в домовете си, за да живеят сред лъжи… и позор. От онази нощ са изминали четирийсет и пет години. В кантората на бостънския адвокат Скот Фин неочаквано се появява прочутият мафиот Иймън Макдугъл. Без много да се церемони, той заявява, че е в интерес на Фин да защитава в съда сина му Кевин, обвинен в търговия с наркотици. По същото време в другия край на града детектив Закари Лонг е изпратен да разследва убийството на самотна стара мома, чийто труп е открит в апартамент на Масачузетс Авеню. На пръв поглед жената е станала жертва на обир. Само че постепенно изникват факти, които въвличат Фин в разследването. А последствията засягат всички — от Иймън Макдугъл до един сенатор и двете млади майки. Скот, който е израснал като сирак в един от бедняшките квартали на Бостън, е положил неимоверни усилия, основавайки се на принципите си за почтеност и справедливост, да изгради успешна кариера като адвокат. Все пак той остава човек, стъпил с единия си крак в бостънския подземен свят, а с другия — на пътя към порядъчността. И тъкмо в това е дилемата му. Убийството на самотната жена ще го отведе на място, което се е надявал никога да не види. Защото следите водят към човек, който никога не прощава и не забравя…
„Хосп е роден разказвач. Гришам и Търоу никога не са писали толкова завладяващо!“ Дейли Телеграф  
Първокласен роман… Всеки ред държи в напрежение. Хосп е вещ в занаята и това си личи в „Зодия Убиец“. Нелсън Демил  
„Хосп хваща читателя за гърлото… и не го пуска до края“. Дейвид Балдачи
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 137
Перейти на страницу:

— Знаеш какво стана с мен.

Джули поклати глава.

— Не, не знам. Знам само какво говорят другите, че се е случило.

— И какво говорят другите?

— Зависи. Половината казват, че си бил корумпиран и мръсен като Джими. Че също си бил замесен с наркотици и си го убил, за да не те разкрият. Казват също, че ти си инсценирал всичко.

— А другата половина?

Тя сви рамене.

— Другите казват, че си го предал. Че си разбрал за наркотиците и си искал да се докараш на шефовете. Можел си да му помогнеш, но вместо това си го застрелял.

— А ти? Ти в какво вярваш?

Лонг се беше подпрял на стената с вид на изгубен човек. Прииска й се да отиде при него, но се удържа. Пред очите й беше картината отпреди две вечери, когато го завари мъртвопиян.

— Аз не вярвам в нищо. Искам да го чуя от теб и тогава ще преценя каква е истината.

Той наведе глава.

— Истината… — изрече тази дума, сякаш не означаваше нищо, сякаш говореха за нещо нереално и отвлечено. — Истината е, че те са прави. Всичките. Дълбоко в себе си аз съм също толкова покварен, колкото и Джими. Може би всички сме. Истината е, че трябваше да му помогна, но не можах или не поисках.

— Това не дава отговор на въпроса ми.

— Друг не мога да ти дам.

— Значи това е? Ти си непоправимо корумпиран и няма никаква надежда за теб?

Той се усмихна тъжно:

— Така ми каза и баща ми, преди да издъхне. Каза ми, че за това, което съм сторил, няма прошка или изкупление. За един полицай партньорът е като роден брат. Баща ми ми каза, че все едно съм убил брат си и от това няма връщане назад. Така и не можа да ми прости. Нарече го най-лошия грях на света. Каза го два дена, преди да умре.

Сърцето й се свиваше от състрадание и жалост към него. Тя пристъпи напред и го хвана за памучната блуза. Той се остави да го издърпа и тя го прегърна, главата му се отпусна на рамото й.

Двамата стояха така няколко минути. Накрая Джули отстъпи назад и го погледна в очите.

— Хайде — каза тя, — влизай.

Той изглеждаше толкова уморен.

— Сигурна ли си? — попита я.

— Не, не съм.

Той само кимна.

Джули се върна в апартамента си и след известно колебание той я последва.

* * *

Същата вечер телефонът в апартамента на Фин иззвъня. Когато той вдигна, беше изненадан да чуе гласа на Шели Теско, директорката на службата по осиновяване в Центъра за здравни услуги в Ню Хемпшир.

— Господин Фин, разполагам с вашето досие — каза тя.

— Ще ми го дадете ли?

— Това ще е незаконно.

— Тогава защо ми се обаждате?

— Не ме разбрахте правилно, господин Фин. Ще е незаконно да ви дам досието. Ако го сторя, веднага ще се разбере, че аз съм ви го дала. Няма да поема този риск. Ще ви позволя обаче да го погледнете. Само пред мен и само вие.

Пулсът му се учести.

— Добре — съгласи се той. — Няма да мога да дойда утре, но какво ще кажете за четвъртък вечерта?

— Става.

— Във вашия офис ли да дойда?

— Не. Не искам да ви видят тук отново. Ще избера място и ще ви се обадя да ви кажа къде.

— Добре.

— Трябва да ви предупредя, господин Фин, че в досието ви има известни нередности.

— Какви нередности?

— Не искам да говоря за това по телефона. Само имайте предвид, че може и да не намерите отговори на всички въпроси, които ви интересуват. Дори може да възникнат нови въпроси. Продължавам с проверката и в момента, но трябва да призная, че това е един от най-необичайните случаи, с които съм се сблъсквала.

— И не можете да ми разкажете сега?

— Не. В четвъртък.

— Добре, в четвъртък.

* * *

Когато Коул спеше, което не се случваше често, то беше в една малка мансарда в преустроен стар склад в района, притиснат между Чайнатаун и бизнес района, в покрайнините на онова, което някога е било известно като „Бойната зона“. Можеше да си позволи много по-голямо жилище. В интерес на истината можеше да си позволи няколко по-големи жилища, но не желаеше да се знае за това. Потребностите му бяха скромни. Беше целеустремен човек, а негова основна цел обикновено беше да угоди на прищевките на клиентите си и на изискванията на настоящата си професия.

Беше неделя вечер и той беше дошъл в мансардата, за да си вземе душ и да поспи няколко часа. Трябваше да поспи, предстоеше му да върши работа утре. Беше подслушал телефонния разговор на Фин с Шели Теско с помощта на „бръмбара“, който беше поставил преди два дена на телефона в жилището на адвоката, докато той беше на среща с Макдугъл. Нямаше никакво колебание какво следва да се предприеме. Първо трябваше да кара до Западен Масачузетс, после на север към Ню Хемпшир. Денят щеше да е дълъг. Той не се отнасяше с удоволствие и ентусиазъм към това, което му предстоеше да свърши, но занаятът му беше такъв.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)