Зодия убиец [bg]

— Моля?

— Достатъчен е само един скандал. Не е ли така? Дъщеря, която пие преди обяд, или пък някоя финансова далавера в кампанията. Мога да си представя как едно такова нещо ще преобърне хода на кампанията.

Тя го погледна предпазливо.

— Извинете ме, детектив, защо, казахте, сте дошли тук?

— Не съм ви казвал.

— Бихте ли ми казали сега?

— Разговарях със съпруга ви по този повод и ни прекъснаха.

— За какво разговаряхте?

— За Елизабет Конър. Чували ли сте това име?

Тя поклати глава.

— Била е дарител за кампанията на мъжа ви. Наскоро е била убита.

— Колко ужасно!

— Сигурна ли сте, че съпругът ви не я е споменавал?

— И да го е правил, не си спомням.

— Тя е дарила максимума за кампанията му. Трудно ми е да повярвам, че съпругът ви не знае за нея.

— Съпругът ми има десетки хиляди дарители.

— Може би просто не е искал да ви тревожи.

Госпожа Бюканън затвори гарафата с уискито.

— Може би е така. Знам, че съпругът ми не ми казва всичко. Честно казано, и аз не искам да знам всичко.

— Така ли? — Лонг демонстрира искрена изненада. — И къде е границата?

Тя му хвърли сърдит поглед.

— Оставям Джеймс да прокарва границата.

— Предполагам това е вашият избор. Значи трябва да си продължа разговора с вашия съпруг.

Тя подреди бутилките, така че да са в идеална редица. Взе чашата на дъщеря си, помириса я и сбърчи нос от отвращение. После остави отново чашата на масата и каза:

— Ще отида да видя какво го задържа.

Когато тръгна към вратата, Лонг добави:

— Сигурно е много трудно.

Тя го погледна учудено:

— Какво е много трудно?

— Да делите съпруга си.

Тя се напрегна и го погледна още по-изненадано:

— Извинете, но изобщо не знам за какво говорите.

— Сигурно е много трудно да го делите с работата му — отвърна Лонг. — Сигурно изисква доста жертвоготовност. — Извади една от визитните си картички. — Ако ви се прииска да обсъдите нещо с мен, може би да споделите с мен тази ваша жертвоготовност, ще откликна с удоволствие.

Тя взе картичката и прочете написаното на нея.

— Съмнявам се, че ще се стигне дотам, детектив.

— Защо не? Аз умея да изслушвам хората.

Тя отново го погледна, а лицето й излъчваше ледено спокойствие. Отново си беше сложила маската на отговорна и изпълнителна съпруга на политик, на която предстои да участва в кампания за набиране на средства.

— Защото, детектив, сигурна съм, че изобщо не бихте разбрали жертвите, които ми се налага да правя.

Той я погледна, но нищо не каза. След още миг в стаята влезе Соня Хардинг.