Зодия убиец [bg]

— Трябва ми кола — чу се нечий глас зад гърба му.

Той се обърна. Светлината, идваща от високия три метра прозорец, направиха така, че човекът отсреща да види само силуета му. Жената на вратата присви очи, за да го види по-добре.

— Вие не сте баща ми — каза тя след секунда.

— Не, не съм.

Тя беше висока, с тъмна коса и изваяни черти като на Джеймс Бюканън. Нямаше съмнение, че е негова дъщеря. И въпреки това в нея имаше нещо различно. Беше облечена в къса пола и полупрозрачна широка тениска.

— Кой сте вие? — попита тя.

— От полицията. Тук съм, за да говоря със сенатора. Той баща ли ви е?

Тя направи физиономия и кимна неохотно.

— За какво искате да говорите с баща ми?

— Поверително е.

— Всичко, което баща ми прави, е поверително. Понякога е трудно човек да проведе нормален разговор. Аз съм Брук.

— Детектив Лонг.

— Доста официално.

— Върви заедно със значката.

— Жалко. — Тя отиде до страничната маса, на която имаше две гарафи с алкохол. — Искате ли нещо за пиене? — Изтегли един от рафтовете за книги и за голяма изненада на Лонг се показа малък хладилник, скрит зад фалшивите книжни томове.

Той погледна часовника си. Беше единайсет и петнайсет.

— Не е ли твърде рано за твърд алкохол? — попита. Почувства се като двуличник. Част от него отчаяно искаше да пие, та чак му се крещеше.

Тя пусна няколко кубчета лед в чашата, обърна се и отново се усмихна.

— Никога не е твърде рано за твърдия алкохол. — Отвори красивата гарафа с уиски и напълни чашата си.

Лонг почувства адска жажда. Тя вдигна чашата и отпи. После избърса устата си с опакото на дланта и попита:

— Баща ми да не би да е загазил?

— Какво ви кара да мислите така?

— Нали сте ченге?

— Да.

— Това предполага, че някой е загазил.

— Може би. Познавате ли жена на име Елизабет Конър? — беше изстрел в тъмното, но нямаше да навреди.

Тя поклати глава.

— Не. Трябва ли да я познавам?

— Не е задължително.

— Коя е тя?

Този път той поклати глава.

— Никой. Наскоро е била убита.

Брук Бюканън изглежда се заинтригува.

— Наистина ли? Убийство? Очаквах да хванат баща ми в някое доста по-префинено престъпление. Може би съм го подценявала. Какво общо има той с убийството?

— Нищо, за което да знам.

— Но въпреки това сте тук.

— Тук съм само за да задам няколко въпроса.

Той я гледаше в захлас, пленен от чара й, когато магията изчезна за миг.

— Брук!

Обърна се и видя на вратата елегантна дама. Тя наближаваше шейсетте и беше облечена в строг класически копринен костюм. На врата си имаше перлена огърлица, а диамантеният пръстен на лявата й ръка изглеждаше доста тежък. Беше по-ниска от младата госпожица в тениската, но стоеше по-изправена и имаше кралска осанка.