Зодия убиец [bg]

И Питър Мичъл, и Скот Фин знаеха всички тези подробности, седнали един срещу друг на маса в „Кепитъл Грил“ на Нюбъри Стрийт, близо до Масачузетс Авеню. Ресторантът беше избран нарочно. Беше достатъчно далеч и в същото време разумно близо до сградата на съда в Роксбъри. Беше приятно място, но не прекалено луксозно, с дебели пържоли и дървени въглища, които олицетворяваха управлявания от мъжете свят — свят, в който се сключваха сделки.

Не бяха подминали задължителното обсъждане на незначителни теми, докато се справяха с пържолите. Споделяха си информация и мнения за съдии, политици и други адвокати, демонстрираха добрите си намерения и поставяха границите на мъжкото другарство и доверие. Едва когато сервитьорът отнесе празните чинии, започна истинският разговор.

— Аз представлявам по делото Кевин Макдугъл — каза Фин, когато им сервираха кафето.

Мичъл кимна и разбърка кафето си.

— Прочетох го в документите по делото. Лиса Кранц разговаря със секретарката ми.

— Как гледате на предложение за сделка. Ако подсъдимият признае вината си, делото да се прекрати.

Прокурорът се усмихна.

— Не съм мислил по този въпрос. Смятах да го изправя пред съда и да му издействам присъда.

— Сериозно? — Фин поклати глава. — Свидетелката ви не става за нищо. Тя е излязла от полицейската академия преди колко време? Шест месеца? Направо си мирише на подставяне.

Мичъл се изсмя.

— Момчето се е приближило до нея близо до училищна спортна площадка и й е предложило да й продаде няколко дози. Мислите, че съдебните заседатели ще се хванат на аргумента за подставяне?

— След като се заема с нея. — Адвокатът тихо подсвирна. — Ще има късмет, ако заседателите не осъдят нея. Досега никога не се е явявала в открит съдебен процес, нали?

Мичъл поклати глава.

— Не, но това няма значение. Тя изглежда като четиринайсетгодишна. Достатъчно е заседателите само да я видят и ще побеснеят, няма дори да изслушат кръстосания ви разпит. Ако ли не, ще побеснеят, че изобщо се осмелявате да я нападате.

— Вие никога не сте ме виждали в съдебната зала, нали?

— Виждал съм ви. Впечатляващо е, но няма да е достатъчно. Не и в този случай.

— Говорите толкова убедено, но забелязвам съмнение в очите ви. Предстои ви блестяща кариера. Ако не оплескате нещата, пътят ви към политическата кариера ще е открит. Единственото, което може да ви извади от този път, е клиентът ми да бъде напълно оневинен. — Фин отпи от кафето. — А аз нямам навика да губя дела.