Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

— Аз те наех, за да ме водиш и предпазваш от опасностите в пустинята — каза Декерет. — Другите са били нищо неподозиращи пътници, които си измъчвал от разстояние, нали?

Барджазид не каза нищо.

— Знаел си, че експериментите ти могат да доведат до смъртта им и въпреки това си продължавал.

Барджазид сви рамене.

— От колко време правиш това?

— От няколко години.

— Защо?

Барджазид извърна лице.

— Вече ти казах, че никога не отговарям на този въпрос.

— А ако счупя устройството ти?

— И без това ще го счупиш.

— Грешиш — каза Декерет. — Ето, вземи си го.

— Какво?

Декерет протегна ръка и разтвори дланта си.

— Хайде, вземи го. Прибери го някъде. Нямам нужда от него.

— И не смяташ да ме убиеш? — възкликна Барджазид.

— Нима мога да съм твой съдия? Ако още веднъж те хвана да го използваш върху мен, без съмнение ще те убия. Но вече един грях тежи на съвестта ми. Освен това имам нужда от теб, за да ме върнеш в Толагхай, забрави ли това?

— Разбира се, разбира се. — Барджазид беше изумен от проявената към него милост.

— Защо ми е да те убивам? — продължи Декерет.

— Защото… Влязох в ума ти и обърнах сънищата ти.

— Аха.

— Защото изложих живота ти на опасност в пустинята.

— И за това, значи.

— Не искаш ли да си отмъстиш?

Декерет поклати глава.

— Ти си позволи да направиш нещо много лошо с мен и това ме вбеси, но гневът ми отмина и няма да те накажа. Ние се споразумяхме, ти изпълни задължението си, а освен това този предмет ми беше от полза. — Декерет се наведе напред и добави тихо: — Дойдох на Сувраел, изпълнен със съмнения, несигурност и чувство за вина. Исках да се пречистя чрез физическо страдание. Това беше глупаво — то може да укрепи волята, но не може да помогне много на наранения дух. Ти ми даде нещо друго… Ти и твоята играчка. Измъчваше ме в съня ми, но постави и огледало пред душата ми, така че успях да се видя съвсем ясно. Каква част от последния ми сън успя да разгадаеш. Барджазид?

— Беше в някаква гора… На север…

— Да.

— Ловуваше. Едно животно нарани жена от групата ви… Нали?

— Продължавай!

— Ти не и обърна внимание и продължи преследването. А когато се върна, за да се погрижиш за нея, вече бе твърде късно и започна да се обвиняваш за смъртта и. Долових огромното ти чувство за вина. Беше необикновено силно.

— Да — потвърди Декерет. — Тази вина ще нося вечно със себе си. Вече нищо не може да се направи за тази жена, нали?

Беше го обзело удивително спокойствие. Не беше сигурен какво точно се бе случило, освен че в съня си се бе сблъскал отново със събитията в Кхинторските планини, бе се изправил лице в лице с истината за това, което беше направил и не беше направил. Разбра по начин, непотдаващ се на описание с думи, че е глупаво да се самонаказва цял живот за една единствена невнимателна постъпка и безчувствена несъобразителност, че е дошло време да престане да се самообвинява и да продължи нормалния ритъм на живота си. Беше започнал процеса на самоопрощаването. Пристигна в Сувраел за да се пречисти и бе успял да постигне това. И дължеше благодарност на Барджазид за тази услуга.